Йордан Йовков не е просто „селски писател“, както някои го определяха, а голям европейски автор, но с модерна умност, който интерпретира универсални, екзистенциални идеи. Това каза писателят, журналист и литературен критик Любомир Котев в интервю за БТА. Според него всичко казано и написано до момента за Йовков е „в някаква мера догматично“. Сред неговите 50 книги са и двете „Българинът според Йовков“.
Котев гостува в Националния пресклуб на БТА в Ямбол по повод представянето на ноемврийския брой на сп. ЛИК, чиято тема е „Литература и памет“. Изданието е посветено на 50 години от създаването на Националния литературен музей и на бележити български автори, чиито годишнини се отбелязват през 2025 г.
„Да се каже, че Йовков е селски писател, или Елин Пелин е само художник на българското село, са ужасяващи профанации. Все едно да кажеш, че Народният театър е сграда. Йовков е модерен писател, с дълбока философска мисъл, сроден с европейските екзистенциалисти като Хайдегер и Сартр. Той интерпретира големи идеи в европейската литература, преди те да са намерили своето развитие там, което е парадоксално, в известна степен“, отбеляза Любомир Котев.
Той даде пример с Йовковия сборник с разкази „Женско сърце“ – „прекрасна като белетристика, но подценявана книга“. Нея Котев разглежда и в една от своите книги „Българинът според Йовков“, с подзаглавие „Реалността – каквато е“. Там българинът е съвсем на мястото си – със своята среда, със своя изконен бит и реакциите си на балкански човек. Йовков е обхванал многообразието на националния характер. Показал е ни е много и различни българи, в техния класически вид, посочи той.
Във „Вечери в Антимовския хан“ вече се открива екзистенциалната проблематика в най-релефен вид. Йовков рисува едни по-различни типажи, които са хем българи, хем не са, които са с едно много по-усложнено мислене, отбеляза Котев. Според него там Йовков изобразява българина не като фолклорен тип, а като човек със сложна душевност и модерно мислене. Самият той сякаш го е осъзнавал, защото нарича тия свои герои „донейде различните хора“. Тази негова формула стана и подзаглавието за следващата ми книга за Йовков, припомни той.
Според Котев силата и гениалността на Йовков се крият в реализма му и това се вижда именно в тези две книги. „В тях няма героизации или естетизации. Там имаме истински, плътни, цялостни, великолепно изваяни характери, които са колкото българи, толкова и модерни европейски хора“, посочи той. По думите му това нарежда Йовков сред най-големите европейски творци, които довеждат до съвършенство големите идеи на континента в собствената си културна среда.
Писателят припомни, че Йордан Йовков е бил оценен и извън България – разказът му „Грехът на Иван Белин“ е включен в световна антология на Томас Ман.