Историческите травми в обществата и литературата в Гърция и България дискутираха писателите Христос Хоменидис и Тодор Тодоров в София

Историческите травми и тяхната роля в обществото и в литературата в Гърция и в България бяха една от темите, които дискутираха гръцкият писател Христос Хоменидис и българският автор Тодор Тодоров на среща на 1 април в зала „Стефан Гечев“ в Посолството на Гърция в София.
Модератор на дискусията беше ръководителят на Националния център за книгата Светлозар Желев. Той отвори темата за травмите, които се опитва да разреши литературата, а Тодор Тодоров каза, че в българския обществен дискурс на историческата травма никога не се позволява да си отиде. От своя страна Христос Хоменидис коментира, че политиците популисти навсякъде използват историческите травми, за да разделят хората и че в Гърция има хора, които дори правят пари от това.
Хоменидис и Тодоров се спряха както на трайни травми в балканските общества и литератури като османското владичество, така и на специфични травми за двете страни – окупацията през Втората световна война, Гражданската война и военната диктатура в Гърция и комунистическия режим в България.
Събеседниците обсъдиха пред публиката и какво ги е подтикнало да се заемат с писане още в ранните им години, както и индивидуалния си подход към създаването на литературен текст.
Христос Хоменидис е роден през 1966 г. в Атина. През 1993 г. излиза първият му роман, "Мъдрото дете", който му спечелва име сред читателската общност. Досега е автор на 12 романа и множество разкази. Романът му „Ники“ (2014 г.) е отличен с гръцката Държавна награда за литература, а през 2021 г. – и с Наградата за европейска книга (Prix du Livre Europeen).
В „Ники“ той представя романизиран вариант на част от собствената си семейна история в годините след Гръцко-турската война (1919 – 1922), по време на окупацията през Втората световна война и в годините на Гражданската война (1946 – 1949).
Дискусията в зала „Стефан Гечев“ беше открита от преводачката Здравка Михайлова и от посланика на Гърция в България Мариос Либеропулос. На нея присъстваха издатели, преводачи, представители на академичните среди и почитатели на гръцката литература в България.