Историята на първия чехословашки жираф е акцент в проекта на чешкия павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале. В инсталацията, озаглавена „Сърцето на жирафа в плен е с дванадесет килограма по-леко“, Ева Котяткова и екипът й разказват за първия чехословашки жираф Ленка.
ТРАГИЧНАТА ИСТОРИЯ НА ЛЕНКА
Жирафът Ленка е заловен в Кения през 1954 г. и транспортиран до зоопарка в Прага, разказват от екипа на чешкия проект за Биеналето. Заради дългото пътуване и факта, че е била отделена от майка си твърде малка, както и че е било трудно да я изхранят в централноевропейския климат, Ленка умира от пневмония след две години в чешки плен. В местните медии се посочва, че пътят й до Прага също е нелек. „За да стигне от Кения до зоологическата градина в Прага, тя е трябвало да премине през труден, стресиращ транспорт до Хамбург и шестмесечна карантина, преди да намери своя нов, не напълно щастлив дом в Пражкия зоопарк. Временните и незадоволителни условия на първия чехословашки жираф скоро се отразяват на здравето й и вероятно в резултат на суровата зима Ленка се разболява, спира да яде и умира през март 1956 г., пише чешкото издание Seznam Zpravy.
Останките на младия жираф били дарени от Пражкия зоопарк на Националния музей, където работниците го разрязали, разтворили ненужните вътрешности и ги пуснали в канализацията на Прага, а препарираното тяло било изложено като един от най-атрактивните експонати до 2000-ата година, отбелязват местните медии.
СЛОЖНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА И ПРИРОДАТА
„Тази инсталация представя критичен поглед към екологичните и деколониалните аспекти на улавянето и излагането на животни в плен. Тя включва различни арт обекти и звукови композиции, базирани на документи и разкази за живота и смъртта на Ленка, и има за цел да подтикне посетителите да размишляват върху начините, по които възприемаме и взаимодействаме с животинския свят“, пише изданието Майер Ригер.
„Тази история е пример за сложните взаимоотношения между хората и природата и подчертава необходимостта от преосмисляне на нашите подходи към опазването и представянето на животни в съвременния свят“, казва Дейвид Вон в материал за Чешкото радио.
Ева Котяткова научава историята на жирафа Ленка съвсем случайно. „Когато направих изложбата „Моето тяло не е остров“ в Националната галерия в Прага миналата година, тя включваше голямо табло за обяви, където посетителите можеха да оставят своите истории. И една от тях беше история за жираф и легендата, свързана с него. Твърди се, че по време на дисекцията са изпуснали останките от вътрешностите му в канализацията, което е трябвало да доведе до замърсяване на въздуха в горната част на Вацлавския площад и последващото му временно затваряне. Това ми се стори мощна метафора за токсичния въздух, който всички дишаме, който съдържа различни неразказани истории за потисничество. И може би малко метафорично отмъщение за мъртвото животно“, разказва авторката на проекта пред чешкото издание DenikN.
„Много ни интересуваха метафоричните трансформации на тялото – от диво животно, уловено в Кения до времето, когато е била част от Британската империя, през Ленка в зоопарка, до музеологичен обект и обект на науката“, обяснява кураторът на проекта Хана Янечкова, цитирана от местни медии.
ЕКИПЪТ
Освен Ева Котяткова и куратора Хана Янечкова по инсталацията на Венецианското биенале работят също Химали Сингх Соин и Дейвид Соин Тапесер, артистично дуо, живеещо в Лондон, както и колективът Gesturing Towards Decolonial Futures и колектив от деца и зрелостници, които влизат в ролята на разказвачи на историята за жирафа. Тяхната обща цел бе да създадат произведение, което да предложи на посетителите критичен поглед върху това как трябва да се отнасяме към света и природата, разказват от екипа на чешкия павилион.
„Всички те разглеждат начините, по които срещаме животните, гледаме ги и научаваме за тях, като в същото време критикуват йерархиите, насилието и експлоатацията на природата, която често е част от тези процеси. Следователно проектът предлага различни начини на ангажираност, в които въображението и емоцията са толкова важни, колкото и историческият разказ“, разказват още от екипа на проекта.
„Историята на Ленка за мен е нещо повече от изложбен проект. Възприемам го преди всичко като отворена рамка, в която могат да се чуят гласове в цялото им многообразие, които се отклоняват от официалната концепция за историята. Много съм благодарен за всички вдъхновяващи сътрудничества, които се надявам да продължат и да се развият дори след края на Биеналето – защото силно вярвам, че е еднакво важно историята на Ленка да се разказва и в училищата, и в други неартистични контексти, така че да може да стимулира въображението на други, по-равни и съпричастни светове“, казва Ева Котяткова.
Инсталацията може да бъде разгледана до 24 ноември в чешкия павилион във Венецианските градини. Както БТА писа, тазгодишното издание на Биеналето бе официално открито на 20 април. Негов главен куратор е Адриано Педроза, а темата е „Чужденци навсякъде“.