Италианският куратор Алесандро Винчентели за "Кой бачка сега!": Посредством тази изложба постигаме един международен диалог

Много от международните артисти тук са от много различни страни. Изключително се радвам, че посредством изложбата постигаме един международен диалог, каза пред БТА италианският куратор Алесандро Винчентели за изложбата "Кой бачка сега! Разкриване на невидимото: труд, несигурност и изкуство“. Тя беше открита тази вечер в галерия "Куб-Топлоцентрала“.
В проекта участват чуждестранни и български автори, сред които Войн Де Войн, Саня Ивекович, Антонио Риело, Пилви Такала и Харун Фароки.
"Това е една изложба, която е специална за цялостната програма на "Топлоцентрала", защото е нашият избор да ко-продуцираме тази година. Всяка година галерия "Топлоцентрала" създава отворени покани, в които кани външни приятели и експерти, хора които да оценят като жури, проектите, които други хора подават и желаят да представят в пространството на галерията. Тазгодишният проект се занимава с едни от важните теми, които присъстват в нашия ежедневен живот и се опитва да ги представи мащабно през различни поколения и различен тип автори в едно галерийно пространство. Приканвам всички да се задълбочите в тази изложба, защото нейният смисъл се долавя от пълнотата на видеата, които са представени и текстовете, които може да прочетете. Сигурна съм, че ще намерите своята точка на съпричастност с всичко това, което виждате", каза ръководителят на отдел "Визуални изкуства" в "Топлоцентрала" Владия Михайлова. 
В интервю за БТА Алесандро Винчентели разказа за идеята около създаването на изложбата и за посланието, което има за цел да отправи с нея.
Г-н  Винчентели, в предварителната информация за тази експозиция се казва, че тя изследва невидимата, но интегрална природа на труда – по-специално работата, която остава недооценена или незабелязана, особено по отношение на жените. Бихте ли обяснил какво означава това?
- Основната идея е да се привлече вниманието към вида работа на много хора, които остават невидими и недооценени,  както в домашната сфера, така и в творческите индустрии. В частност се акцентира върху жените, които са в ролите на чистачки и домашни прислужници. Именно затова, ние сме длъжни да оценим емоционалния труд, който са полага, особено когато се говори за жените. Те са изключително силен фактор. Впечатлен и заинтересуван съм от факта, че има съвременни художници, които се въвличат в такъв тип теми, както от гледна точка на феминисткото изкуство, така и от идеята да се опитват да изследват, както в случая на настоящата изложба.
Каква възможност Ви предостави тази изложба?
- Тази изложба беше възможност за мен да използвам познанията си и да обединя художници и изложби от миналото в тази тема. Основната идея на този несигурен и невидим труд на жените е, че след време, когато те остареят, всъщност ще имат нужда от грижи. Няма да имат пари и съответно няма да могат да се полагат необходимите за тях грижи. По този начин, акцентът пада върху тези хора и придава известна доза емоционалност. Това е основната идея зад невидимите работници.
Защо решихте да направите тази изложба сега, предвид фокуса върху настоящите световни проблеми?
- Мисля, че идеята за тази „несигурна“ изложба се зароди след пандемията, когато се постави акцент върху грижата за невидимите работници и беше нещо актуално. В резултат на неглижирането и бруталното отношение, на което всички тези жени, сред които и много млади такива, са подложени, те не могат да си намерят сигурна работа по начина, по който го е правило по-старото поколение. И така, в известен смисъл, в днешно време нищо не е сигурно.
Как смятате, че влияе изкуственият интелект (ИИ) върху изкуството и този тип изложби?
- Възможно е ситуацията с изкуствения интелект да се превърне в технологичен утопичен момент, но аз вярвам, че с времето ще стане точно обратното. Насочваме се в много различна посока от разговорите около това, че ИИ може да бъде лесен и универсален за всички. ИИ не вижда, не може да рисува, не може да пере, не може да чисти или пък да шие. Има много хора, които апелират, че ИИ може да ги измести – както в изкуството, така и в ежедневието, и да елиминира всички видове конвенционални работни места. Това няма да се случи. Изкуственият интелект няма да постигне технологична утопия.
Повлияла ли е работата Ви в Гърция на настоящата изложба, и обмисляли ли сте да направите изложба, посветена на работата Ви на остров Егина?
Работата ми в Гърция е свързана с проблемите на климата и водата. Там разглеждам теми, които проучвахме в продължение на години и всъщност ми помогнаха да направя филм вместо изложба. С моите колеги работихме заедно върху филм, който имаше за цел да изследва климата и по-конкретно климатичната криза и наводненията в Гърция.
Алесандро Винчентели е международен куратор и продуцент, базиран във Великобритания и Атина, Гърция. Той е бивш куратор на изложби и изследвания в BALTIC Centre for Contemporary Art, Гейтсхед, Великобритания, където работи в продължение на 16 години. След преместването си на остров Егина през 2021 г., Винчентели участва в колективния интердисциплинарен проект Vessel, който функционира като нестопанска организация за съвременно изкуство (www.vessel aegina.com). Vessel разработва редица проекти, които ще бъдат реализирани през 2025 г. в Атина и Егина, като основният фокус е върху екологични теми, свързани с управлението на водните ресурси и пластмасовите отпадъци.