По думите им в представлението актьорът се среща с призраци на хора, които отдавна не са между живите - със своите родители, приятели от детинство, състуденти в театралната академия, колеги от киното и театъра; среща се и с личности, изиграли съществена роля в неговия живот - световни и български политически лидери, творци, герои от художествената литература, персонажи от изиграни спектакли...
Всяка една от разказаните истории е пъзел от обща голяма картина: картина, в която са изобразени времето, обществото и самият Ицко Финци. „Някои от историите, които той разказва, се разпадат - без структура, без финал, други продължават във времето – до самия край на представлението. Финалът е ярък, непредсказуем, неповтарящ се. Единствен - така, както се случва в живота“, разказват от артистичния екип.
/ДД