Юлияна Антонова-Мурата представи във Враца петата си книга „Сате сате, Япония“

Юлияна Антонова-Мурата представи във Враца петата си книга „Сате сате, Япония“. Организатори на срещата са Регионалната библиотека „Христо Ботев“ – Враца и издателство „Книгомания“.
Книгата е написана с много любов и третата ѝ част е посветена именно на любовта, разказа авторката. По думите ѝ, когато човек е самотен, дори да има много пари, голяма къща и имоти, ако е сам - няма желание за живот. „Но когато има внимание и обич, тогава се живее много лесно. И аз живея точно така“, каза Антонова-Мурата.
Тя определи разказите си като приличащи на четка, която рисува калиграфия. „Наблюдаваш това приплъзване, не знаеш кога точно четката ще спре и в един момент тя спира и калиграфията е готова. Така и моите разкази понякога спират ненадейно“, каза Мурата, допълвайки, че те нямат увод, изложение и заключение, а са истории, които са я срещнали и тя ги е написала с цялата си любов. 
„Сате сате, Япония“ се различава от първите четири книги на авторката, тъй като заглавието не е израз, като тези на предишните четири, а е междуметие. По думите ѝ то се използва често в разговорите между приятели и в семейството. „Когато двама души говорят, спрат за малко, въздъхнат и кажат: „И така... А сега какво следва? Какво продължава?“, в смисъл дали ще продължим нашия разговор или ще се поклоним и ще се разделим – това е сате-сате“, разказа тя.
Според авторката „Сате-сате“ е „една въздишка между два дълбоки размисъла, между две дълбоки мисли“. Тя го определя и като пространство, което скъсява разстоянието между читателя и автора и „създава уют, спокойствие, мир в сърцето и доверие – все предпоставки за дълголетие“.
Дълголетието е и една от темите в книгата, затова последният разказ е за 101-годишен човек, който е много скъп на семейството ѝ
Авторката разказа, че за първи път в Япония е чула схващането, че старостта е болест, която може да бъде „излекувана“ чрез начина на живот. Но не в смисъл да се подмладява, а и на тези години да изглежда добре, да работи, да има свое хоби и да продължава живота си в добро здраве.
„И не случайно в тази страна има над 100 000 души над 100-годишни“, каза авторката.
По думите ѝ дълголетието в Япония не се дължи единствено на храненето или спорта. „И това е не защото ние там в Япония консумираме всеки ден зеленчуци, салати или риба. Или че е минал 10 000 крачки. Няма такова нещо, не е това причината. Причината е точно това, което ви казвам – в тяхната дълбока философия, начина, по който гледат на живота. И в профилактиката“, посочи тя.
Антонова-Мурата разказа и за японския подход към профилактиката и припомни, че през 2008 г. в страната е въведен т.нар. „закон за талията“. Веднъж годишно всеки преминава задължителен профилактичен преглед, при който се измерват ръстът, теглото и обиколката на талията. При определени стойности диетолози стриктно проследяват хранителния режим на хората и им помагат да достигнат необходимите килограми. „Профилактиката не може така да дойде само с четене и писане, а и с воля и дисциплина“, посочи авторката. 
Юлияна Антонова-Мурата е автор и на книгите „Моши моши, Япония“, „Сан сан, Япония“, „Уки уки, Япония“ и „Хай хай, Япония“.  По думите ѝ тя ще продължи да пише книги с разкази за живота в Япония, но подготвя и роман.