Иван Пейчев може да провокира с голямата честност към словото, с липсата на компромис при изричането на поезията, каза проф. Пламен Дойнов

Проф. Пламен Дойнов, тазгодишният носител на Националната награда за лирика "Иван Пейчев", каза за БТА, че Иван Пейчев може да провокира с голямата честност към словото, с липсата на компромис при изричането на поезията, с красотата на езика, с онези жестове, чрез които извайва своето алтернативно присъствие в българската поезия през 50-те, 60-те и началото на 70-те години на XX век. 
"Изобщо Иван Пейчев е поет, който е истинско вдъхновение за колегите си. Дори днес да не е толкова популярен, колкото легендата за него, той остава вдъхновение именно за поетите. Съвременните български поети няма как да минат без Иван Пейчев и неговия пример", добави проф. Дойнов.
На въпрос на репортер на БТА дали книгата "След истината" на проф. Пламен Дойнов има допирни точки с поетиката на Иван Пейчев, проф. Дойнов отговори, че няма преки връзки, но ако трябва да се търси нещо, което може да се намери, то е в сърцевината не на поетиката, а на директното изричане. "Едно от нещата, което моята нова политическа поезия прави, това е да работи с директни метафори. Директната метафора много често не функционира като метафора, тя функционира като естествен говор, който за Пейчев е много характерен. Да, при него много често, особено при късния Пейчев, е в елегична интонация, но ако сменим интонацията и ако тя не е елегична, а баладична или по-скоро е някакъв тип публично говорене, тогава смея да твърдя, че директната метафора и тук работи", допълни проф. Дойнов.
Той коментира още, че книгата му има немалък живот и е изпълнявал стиховете си пред публика в различни аудитории. "Онова, което прави пряко впечатление, това е как поезията може да говори за непоетични неща и как всъщност политическото, което едва ли не е свързано със злобата на деня, става обект на специфична преработка на някакъв друг език. Едновременно се разбира за какво става дума и същевременно се говори за това толкова иначе уж банално нещо, свързано със злобата на деня, говори се на един висок език, от друг поглед към политическото. Политическото престава да бъде свързано с личности, за които четем в сайтовете и ги гледаме в репортажи по телевизията, а по-скоро от една страна виждам интимното същество в политика и политическото същество във всекидневния човек и понякога им обръщам ролята", каза още проф. Дойнов.
"Ако има някаква "хватка" на новата политическа поезия, това е как в един момент всеки, и най-всекидневния обикновен човек, може да стане арена на политиката и обратното, политикът може да стане малко, беззащитно, нелепо понякога, понякога вдъхновено същество, когато го докоснат чисто човешки тайни", подчерта проф. Дойнов.
На въпрос на репортер на БТА дали има място за колективните идентичности в тази игра и дали масовият човек има своя изказ и своето място в тази властова и поетическа игра, проф. Дойнов отговори, че той предпочита да деконструира колективния човек и общностите. Това също е важно за новата политическа поезия, подчерта той и добави, че старата политическа поезия ни е позната от епохата на комунистическия режим, а по думите му има и агиткаджийската поезия, която може уж от демократични позиции да е викаща за някой хубав прогресивен проект, това е плоска поезия, която разчита на колективитета, на колективността, на уютността на масата и тълпата, каза още той.
"За мен новата политическа поезия би трябвало да деконструира тези идеи, тези проекти и да акцентира именно върху единичността, не казвам самотността на човека, насред полиса, насред града. За мен това е важното, искам там да осветя малкото човешко пространство с тези въобразени прожектори на площада", отбеляза проф. Дойнов.
Както БТА съобщи, по-рано днес в Художествена галерия "Елена Карамихайлова" кметът на община Шумен проф. Христо Христов връчи Националната награда за лирика "Иван Пейчев" на проф. Пламен Дойнов. Преди церемонията цветя бяха поднесени пред паметника на Иван Пейчев пред Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" в Шумен.