Издадоха книга за дейността на Народния съд във Варна

Историците Траян Димитров и Симеон Кулиш издадоха книга за дейността на Народния съд във Варна. Представянето й е в 17:30 ч. в Музея за нова история на Варна. 
Изданието, озаглавено „От Нюрнберг до Варна“, разглежда темите за Международния наказателен трибунал в Нюрнберг (1945-46 г.); трагичната съдба на родолюбеца д-р Стефан Клечков; преврата от 9 септември 1944 г. във Варна; Народния съд в града с неговите състави; историята на Гено Гутев Станев, който от обвинител става кмет. 
Причината за издаването на албума е 80-годишнината от Народния съд в България, каза пред БТА Траян Димитров. Според него темата все още е щекотлива и разделя българите. „С нашия труд искаме да осветлим този тъмен период. Смятаме, че трябва да спрем да вадим „скелетите“ от гардероба, за да се развива и просперира нашият народ. Важно е да се стигне до помирение. Имаме достатъчно други проблеми, за да се караме. Жертвите са жертви, но ние не сме виновни за това, само можем да се стараем да живеем по-добре“, добави историкът. Той подчерта, че в книгата са изложили само факти за по-малко известни събития, без да изказват никакво мнение. 
Подсъдимите на Народния съд във Варна са били 162-ма. Издадени са 60 смъртни присъди, от които са изпълнени 14. До живот са осъдени 18 души, а 32-ма са оправдани, сочат данните от архивите. Има много безследно изчезнали, осъдени задочно, обясни авторът. Всички присъди са налагани само на база твърдения. Обвинените не са имали истински защитници. Това по думите му не е било съд, а разправа и процесите са приключвали много бързо. Заседанията са били в Юнашкия салон в града. В нашето минало това е период на жестока разправа, добави историкът и даде за пример Вида Димитрова, която е била изпълнител на присъди, а после е признала, че са загинали и много невинни хора. 
Книгата започва с припомняне за първия процес след Втората световна война - този в Нюрнберг. Авторите разглеждат и как са се случвали подобни съдилища в други държави като Франция, Унгария, Румъния. По думите на Димитров там осъдените са много по-малко, отколкото в България, като те са предимно жандарми и хора, работили за германците, докато у нас има прочистване на една класа. 
Според историците Гено Гутев е интересен с това, че бидейки обвинител и после кмет, е бил и от двете страни на процеса. Застъпил се е за царската администрация и е бил против хората да бъдат разделяни и уволнявани заради убежденията си. Той е първият, който забранява колите в Морската градина във Варна, припомни Траян Димитров.  
Другият, за когото има материал в книгата, е Стефан Клечков, който е първият губернатор в Добруджа. По-късно той отива в Беломорието, където е заловен от гръцките комунисти. Искат да го върнат в България, но нашите власти отказват и той е разстрелян в Гърция. Според автора, Клечков е пример как човек, работил много за България, бива набеден за фашист и унищожен. 
Последната част в албума е посветена на мемориала на Франко като символ на обединение на един народ. По думите на Димитров това е може би единственият държавник, който проумява, че гражданската война е вредна и води до самоунищожение. Затова, когато побеждава, оказва почит и на франкистите, и на комунистите като испанци, част от една нация. Това според него е пример на помирение, който и ние трябва да последваме. 
Албумът е издаден от СНЦ „Културно пространство“ по проект, реализиран с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на Община Варна. Досега двамата автори са написали исторически книги за Осми приморски полк, Илинденско-Преображенското въстание, участието на Варна в Първата световна война. Траян Димитров завежда отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей. Симеон Кулиш е преподавател, научен секретар на филиала на Тракийския научен институт във Варна.