Албумът излиза в две отделни звукови версии на едни и същи песни – по-суров „тъмен“ микс, дело на американския продуцент и звукоинженерЧад Блейк, и по-ефирен и кристален „светъл“ микс, създаден от Майк „Спайк“ Стент, който работи с U2, Мадона, Франк Оушън и Хари Стайлс.
В интервюто Питър Гейбриъл разказва за необичаен музикален експеримент – видеозапис, на който свири на клавишни инструменти в дует с маймуна бонобо на име Канзи. Проектът е реализиран заедно с приматолога Сю Савидж-Ръмбо, известна с разработките си за комуникация с човекоподобни маймуни чрез жестомимичен език и електронна клавиатура. Докато Гейбриъл свири повтарящи се акорди на синтезатор, Канзи сама подбира допълващи тонове на пианото. Според Гейбриъл животното проявява „истинска музикалност“ и успява интуитивно да улови правилните хармонични тонове.
Гейбриъл признава, че на 76-годишна възраст се чувства странно да довършва песни, започнати още през 30-те му години. „Разпознавам онова момче, но с натрупания житейски опит неизбежно вземаш различни решения“, казва той и обяснява забавянето с факта, че лесно се разсейва с нови идеи. В статията на „Гардиън“ се припомня и интуицията на музиканта през годините – на върха на славата си като фронтмен на Genesis той навреме усеща, че прогресив рокът става твърде помпозен и откъснат от реалността, и напуска, убеден, че групата ще има по-голям успех без него – прогноза, която се оказва напълно вярна.
Няколко години по-късно Гейбриъл става първият британски изпълнител, който осъзнава, че бъдещето на поп музиката е в семплирането - включването на готови звукови откъси в нови композиции. В началото на 80-те години той е единственият човек във Великобритания, притежаващ семплер, и останалите музиканти го вземат от него назаем за записите си, а впоследствие самият той основава компания за внос на тези електронни музикални инструменти. Две десетилетия по-късно Гейбриъл е сред първите, които виждат и бъдещето на музиката в интернет, като става съосновател на стрийминг платформа – проект, който би могъл да се наложи като стандарт в индустрията, ако не се бе появил едновременно със „Спотифай“ (Spotify), допълва „Гардиън“.
Докато повечето представители на музикалната индустрия критикуват негативното влияние на изкуствения интелект, Гейбриъл е сред малкото му известни поддръжници. Наскоро той дори прогнозира, че в крайна сметка изкуственият интелект ще се справя с всичко по-добре от хората.
„Използването на изкуствения интелект и роботите във военните действия е наистина плашещо. Създава се усещането, че създаваме вид, който е много, много по-интелигентен от нас. А ако се огледаме в природата, няма много добри примери за интелигентни видове, които да се грижат за по-малко развитите, освен като за домашни любимци.“
„Мисля, че трябва малко да забавим темпото. Имаме нужда от международно споразумение, за каквото вече има прецеденти – например в авиационната безопасност или договора СТАРТ за ядрените оръжия. Нуждаем се от предпазни механизми: нещо като „семенце мъдрост“, вградено във всеки алгоритъм преди пускането му, което да позволява наблюдение, известен контрол и бутон за изключване. Но в момента изкуственият интелект ме интересува като изцяло нов набор от инструменти, които могат да насърчат хората да се видят като режисьори, художници, музиканти – да изследват себе си по този начин.“
За разлика от повечето хора, Гейбриъл изглежда искрено вярва, че изкуственият интелект е способен да създава велико изкуство, отбелязва „Гардиън“. „Всичко опира просто до по-добри алгоритми. И така, как да се справим с това като човечество? Мисля, че в дългосрочен план, ако не можеш да го победиш, трябва да се присъединиш към него. Смятам, че ще се превърнем в киборги, защото ще имаме мозъчно-компютърен интерфейс - поставяш устройство в мозъка си, което ти позволява да общуваш с компютъра… Не виждам причина да не използваме мозъците си, за да станем по-близки до изкуствения интелект.“ Композиторът все пак държи да отбележи, че „всяко от тези неща може да бъде използвано както положително, така и отрицателно“, допълва „Гардиън“.