Изкуството е 99% труд, 1% талант и 100% отчаяние, казва пред БТА художникът Илиян Савков

Изкуството е 99% труд, 1% талант и 100% отчаяние. Колкото и да са трапезни тия мъдрости, толкова са и верни, казва пред БТА художника Илиян Савков. На 19 май той открива в Пловдив изложба, наречена „Нещата от живота“ с основно непоказвани досега творби.
По думите му това са предимно цветни работи, портрети и други жанрови неща, които засега са изненада. Ще има и няколко ретроспективни стари произведения, които показват неговия път и развитие през годините.
„Художникът, или е истински спонтанен, честен и верен на занаята артист, или е копист. Аз, за радост и за съжаление, съм толкова спонтанно зависим по време на работа само от самия себе си, че това ми гарантира много трудности и много радости“, казва още Илиян Савков. 
Пред БТА той разказва за началото му като творец, за интуицията, трудностите, съдбата и съвместната работа с колекционера Димитър Инджов.
„Нещата от живота“ е сигурно е най-универсалното заглавие. Така ли си давате свобода да изявите най-много образци от творчеството си? 
– Много обичах да ходя на кино. И това беше в края на 70-те години на миналия век. Преди цяла вечност, когато тръгнах на курсове по рисуване и влязох в една парадигма, която ми отнесе живота. Тогава в нашата социалистическа културна обстановка и среда Людмила Живкова започна да внася наградените продукции на фестивала в Кан. И като се изсипаха тук Фелини, Куросава, Антониони, Тарковски, братя Тавиани, Бертолучи, Трюфо, ми се взе акъла. След курсовете по рисуване ходехме в едно студийно кино в Пловдив, където като ги видях тези филми, се получи някаква хипноза, ескейп. Това ехо по някакъв начин се върна след всички тези десетилетия и от няколко години започнах да рисувам хора от киното – Катрин Деньов, Бунюел и кой ли още не. И така в един момент влязох в този пасаж и направих на голям формат 10-15 работи, които не съм показвал досега и които са за изложбата. Те дадоха заглавието и тематично я прибраха – киното и живота.
След завръщането си в България поемате по нови посоки в творчеството си. Продължава ли надграждането им и сега? 
– Аз съм излизал, но не за много дълго от България. Това ми е третият пловдивски период. Първият беше като малък, след това, в началото на 2004 г., за около две-три години. През 2018 година бях вече 12 години карикатурист във вестник „Стандарт“, когато изданието фалира. Останах без пари и без ателие. Събрах си нещата в един бус и се върнах тук, в къщи, в Кичука (Има предвид квартала „Кючук Париж“ в Пловдив –  бел. а.). Не съм спирал да работя, независимо къде съм обикалял и винаги си нося една раница на гърба с няколко килограма товар. Все едно нося камъни на гърба си, за да ми дойде акъла с какво съм се захванал, с какво съм се натварил, да не го забравям и да не спирам да работя. 
Много от творбите Ви са фигуративни, жанрови. Портретите са една от стихиите Ви. От друга страна, голяма част от платната са си съвсем живописни като усещане. Какво определя посоката?
– Най-вече интуицията. Аз се пускам по нанадолнището с всичка сила и не се ограничавам... Не знам... Кавото ми се прииска. Когато започнах с живописта, това беше втора крачка. След десетина години само черно и само рисуване, се случиха непредвидени и важни неща. С живописта усетих, или по-скоро си припомних, че съм левичар по рождение и тръгнах в почти самоубийствената посока да си реанимирам лявата ръка. Оттам насетне имаше няколко десетлетия много мъчни, много тежки и почти катастрофални моменти. За моя изненада, неотдавна рисунката и лявата ръка, начина и подхода ми на работа живнаха и се оказа, че това почти самоунищожение не е било напразно и въздъхнах с облекчение.
Колко дръзко трябва да се променя един художник и трябва ли да държи да остане разпознаваем във всичките си „разклонения“?
– Това не става нарочно. Или художникът е истински спонтанен, честен и верен на занаята артист, или е копист. Аз, за радост и за съжаление, съм толкова спонтанно зависим по време на работа само от самия себе си, че това ми гарантира много трудности и много радости. 
Как работите с Димитър Инджов?
– Работя съдбоносно. Той влезе в авантюрата да започне да ме купува и да работи с мен в края на миналия век. И почти през цялото време ме буташе по нагорнището, субсидираше ме, подкрепяше ме във всеки един аспект. Неговата интуиция се оказа по-силна от моята. Аз, ако трябва да съм честен, не си вярвах и дълги години полагах някакъв робски труд и усилия. Казвах си, че най-вероятно е тази дясна и лява ръка ще ме съсипе и ще завърши с катастрофа. Но най-неочаквано нещата се преобърнаха в добра, вярна посока. Той стои зад кулисите и в основата на цялата тази удивителна история с моето случване и еволюция като художник. 
Защо избрахте изява в такава галерия – в съседство с произведения на стари майстори от много епохи?
– В тази галерия се чувствам леко на тръни, защото е като представителна ретроспективна извадка на българското изобразително изкуство. И тук се съвместявам с известна тревога, защото е доста рискова връзката с тези имена, които гледайки ги като качества, като имена и като явления в нашето изкуство, малко ми омекват коленете. Самата изложба ще бъде с основно непоказвани работи, които са правени за нея. Димитър Инжов и аз се разбрахме преди откриването да не ги показваме, за да има по-спонтанен и интересен поглед за публиката. Основната част, извадка на изложбата са непоказвани нови работи правени за нещата от живота. Това са цветни работи, портрети, има и няколко други жанрови неща, които сега няма да ги споменавам. Има и няколко ретроспективни стари работи, които е добре човек да види – какво е било, какво е станало, как съм се придвижвал, развил ли съм се... Защото, аз през всичките тези 40 години, работих много безмилостно към себе си, без да спирам, без почивни дни, без прекъсвания. Има едни такива летящи мисли, колкото иронични, толкова истински за художниците, че изкуството е 99% труд, 1% талант и 100% отчаяние. Колкото и да са трапезни тия мъдрости, толкова са и верни. 
Илиян Савков е роден на 11 март 1961 в Кричим. Завършва английската гимназия в Пловдив. Работи живопис, карикатура, рисунки, колажи. Дълги години е карикатурист на вестник “Стандарт“. Носител е  на много награди от конкурси за карикатура от България, както и от форуми в чужбина. Негови творби имат колекционери във Великобритания, САЩ, Япония, Русия, Сърбия, Македония, Хърватия, Румъния, Италия, Турция и България. През 2014 г., когато се открива 39-ата национална изложба "Карикатура", Савков в обявен за лауреат на Голямата награда на СБХ (сатирична пластика от Исшхан Нигохосян). Член е на "Дружество на невъзпитаните карикатуристи".