Изкуството е умението да посягаш към дълбините на живота и човешките преживявания, каза пред БТА проф. Цочо Бояджиев

Изкуството е вид изкусност, умението да правиш нещо и да го правиш красиво...Нещо, което посяга към дълбините на живота и към дълбините на човешките преживявания. Това каза пред БТА философът, поет и фотограф проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев. Днес той представи поезия и фотографии в изложба, озаглавена „Някога бях". Експозицията е подредена в столичната галерия „Синтезис“ и може да бъде разгледана до 22 ноември.
На въпрос на БТА как и кога е решил да се занимава с фотография, проф. Бояджиев отговори: „С фотография се занимавам от 2000 г. насам, с поезия…по същото време. Всичко се случи след една дълга пауза, когато не бях писал в продължение на 25 години". Той допълни, че всички изложени фотографии представят различни периоди от неговия живот.
Авторът разказа и защо е избрал да озаглави изложбата „Някога бях“. „Заглавието е референция на отнасяне към миналото, към очакванията, които съм имал за живота и които, както е обичайно, не се сбъдват“, уточни проф. Бояджиев.
В отговор на въпрос как би определил изкуството, проф. Бояджиев каза, че „въпросът е много труден, за да има отговор, тъй като има поне 120 дефиниции за изкуство“.
„Вероятно сте забелязали, че за най-важните неща в живота не се дават дефиниции. Казвам го като професионален философ, който е длъжен да дава дефиниции. Не можем да кажем какво е любовта, не можем да кажем какво е красотата“, допълни проф. Цочо Бояджиев. „Нямам самочувствието, че ще отправя някакво важно послание към зрителите с настоящата ми изложба. Достатъчно е да се вчетат по-внимателно, по-отблизо в поетичните ми миниатюри. Ако открият нещо за себе си, това ще ме удовлетворява", отбеляза авторът.
Проф. Бояджиев каза, че ще се посвети на още една фотоизложба, защото настоящата експозиция е отнесена към само една негова стихосбирка. „Има много други неща, които се съдържат в другите ми публикации", допълни той.
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.