Изкуството на Кристо и Жан-Клод е вик за свобода, каза пред БТА Владимир Явашев

Ако се сведе до нещо цялото изкуство на Кристо и Жан-Клод, това е вик за свобода. Това каза пред БТА Владимир Явашев, племенник на Христо Явашев - Кристо. Той е в България по повод изложбата „Кристо и Жан-Клод. Опакованият Райхстаг, Берлин (1971–1995)”, която ще бъде представена за първи път в България.
ИДЕЯТА ЗА ИЗЛОЖБАТА
Идеята за изложбата се ражда, след като „Квадрат 500“ придоби колаж на „Опакованият Райхстаг“, подписан от Кристо. Райхстагът е вторият по дължина проект, който е отнел 24 години. Най-дълго подготвяния проект е „Портите“ (The Gates) в Ню Йорк, който отнема 26 години, отбелязва Явашев. 
„Но за тези 24 години са се случили много други проекти от 1971 до 1995 г и има много други картини, които показват тези проекти, които са възникването на идеята на Райхстага до изпълнението на проекта са се случили много други проекти. Публиката да добие представа, че Кристо и Жан-Клод не са само седяли вкъщи, чакайки да направят Райхстага. Много други неща са се случили“, казва племенникът на Кристо. 
Той разказва, че „Опаковането на Райхстага“ е първото произведение на изкуството, чието съществуване е решено с дебат в парламента на една нация. И това вече го слага на едно съвсем друго политическо ниво. И както Кристо винаги е казвал: „Ние не измислихме политиката на Райхстага, политиката е в Райхстага“. Всеки проект носи самата локация, място, дали ще е екология, политика, самото място го носи със себе си. И това го прави много хубаво, защото е част от истинския живот. Това не е нещо, което е измислено, фалшиво, загатнато. А то си е част от живота на това място, отбелязва той.
В експозицията ще бъдат показани десет проекта на Кристо и Жан-Клод. Сред експонатите е и първата оригинална придобивка на Националната галерия, свързана с творчеството на Кристо – „Опакованият Райхстаг (Проект за Берлин, 1971–1995)” от 1986 г., както и колажи, фотографии, видеоматериали и архивни документи, проследяващи дългия път на реализация на този изключителен проект.
„Кристо няма друг образ освен неговия си. Той няма частен образ и публичен образ. Това, което винаги е било много характерно за Кристо е, че излизайки от тоталитарна България 50-те години, за него най-важното е било свободата. Свободата на изразяването, свободата по принцип. Затова, ако се сведе до нещо цялото изкуство на Кристо и Жан-Клод, това е вик за свобода. Защото тези проекти не ги изисква някое правителство, нямат спонсори“, казва той. 
ТОВА Е ЖИВОТЪТ МИ
Владимир Явашев казва, че това не е работа за него. Това е животът му. „Аз работя с Христо и Жан-Клод от 35 години, в последните пет без тях дори. Но то при мен е почти инстинктивно. То не е въпрос на работа. Но се опитвам да направя много неща за тяхното дело - да правим изложби. Честваме годишнини на различни проекти и по този начин държим името им живо. 
Според него е възможно навсякъде да бъде реализиран проект от голям мащаб. Въпросът е някой художник да има желанието да направи нещо такова.
Например, има един художник Майкъл Хайзер - прави в средата на нищото, в пустинята в Тексас проекти, които са страшно мащабни. Но въпросът за мащаба е също много относителен, защото човечеството е правило много по-големи неща. Единствената причина тези проекти да изглеждат толкова големи е, защото са безсмислени по някакъв начин. Те нямат цел, нямат задача, освен да са красиви и да съществуват като нещо красиво за много кратко време. И това ги издига на много по-високо ниво като мащабност, защото са за много кратко, страшно много усилия отиват в това нещо, но след 14 дни то изчезва, обяснява племенникът на Кристо.  
Явашев е категоричен, че не му е мъчно, когато трябва да разрушат такъв проект. „Ние сме толкова в цялото това нещо. Обикновено проектът е две седмици и ние сме толкова изтощени от 24-часовата работа, че накрая сме много доволни да приключи това нещо“, казва той.
НЕСБЪДНАТИТЕ МЕЧТИ НА КРИСТО
След кончината на чичо си Владимир Явашев реализира една от мечтите на Кристо - опаковането на „Триумфалната арка“. Основната мотивация за опаковането на Триумфалната арка след смъртта на Кристо беше, че той искаше това да се случи и ние вече бяхме доста напреднали с проекта и наистина щеше да е грехота да не го направим. И дори в неговото завещание той искаше да изпълним „Мастаба“ и Триумфалната арка, казва той.
„Това, което на мен най-много ми липсваше по време на проекта за „Триумфалната арка“ е да гледам Христо как гледа проекта. Той имаше толкова специфичен начин да се наслаждава на визуалната красота. Не само на проектите, но и на други неща. По принцип той беше толкова енергичен към това как наблюдава изкуството. И това много ми липсва“, разказва племенникът на Кристо. 
Той уточнява, че „Мастаба“ е проект, по който се работи от 1977 г. Той отнема много дълго време, защото е перманентен проект и само строежът му е три години и половина - четири без останалата част, която трябва да се направи - финансирането, разрешение и т.н. Така че в най-оптимистичния вариант „Мастаба“ може да е готова след седем-осем години, посочва още Явашев.
„Когато се прави един проект, винаги трябва да си толкова в този проект, че да не мислиш политически - „Аз сега какво трябва да направя, че да имам позиции за следващо нещо“. Наистина трябва да се вярва с всичко, което може да се даде за този проект, за да се сбъдне по всякакъв начин - с цялата енергия, с всичките хора, които могат да се заемат с цялото желание. И това важи за всичко в живота“, казва той.  
Както БТА писа, експозицията  „Кристо и Жан-Клод. Опакованият Райхстаг, Берлин (1971–1995)”, посветена на 90-годишнината от рождението на знаковия артистичен тандем, ще бъде открита на 4 ноември и ще продължи до 22 март 2026 г. в „Квадрат 500“. Изложбата отбелязва и 30 години от реализирането на проекта „Опакованият Райхстаг“ в Берлин и 40 години от „Опакования Пон Ньоф“ в Париж. Куратор на изложбата е Гергана Михова.