Излиза ново, преработено издание на концертен албум на Джими Пейдж и „Блек кроус“ отпреди четвърт век

Един от най-загадъчните концертни албуми на всички времена беше издаден през 2000 г., припомня Асошиейтед прес. Той включва записи от двудневен концерт на „Блек кроус“ (The Black Crowes) с иконата на „Лед Цепелин“ – Джими Пейдж предната година. Но феновете, които очакваха да чуят Hard to Handle или She Talks to Angels на "Блек кроус", останаха разочаровани, защото в албума нямаше нито една песен на тази група.
Двадесет и шест години по-късно тази грешка е поправена. Новото издание – Jimmy Page & The Black Crowes: Live at the Greek, включва 36 парчета, като добавя 16 неиздавани досега песни и предлага по-пълна картина на тази уникална трансатлантическа рок колаборация.
„Целият проект беше специален, изключително емоционален за нас, нещо живо и вълнуващо“, казва вокалистът и автор на песни Крис Робинсън. „Всички бяхме в еуфория от това, което правехме като банда, като екип заедно.“
Концертите са записани в амфитеатъра в Лос Анджелис през октомври 1999 г., след силни участия в Ню Йорк, Масачузетс и Мичиган.
„Не усещахме, че сме „Блек кроус“ с Джими Пейдж – усещахме се като едно цяло, една група,“ казва Крис Робинсън. „Бяхме силно свързани. Просто имахме огромна енергия и знаехме, че правим нещо мощно.“
Оригиналният албум включва песни на „Лед Цепелин“ като Celebration Day, In My Time of Dying и Whole Lotta Love, както и стари блус мелодии като Woke Up This Morning, Sloppy Drunk, Mellow Down Easy и Shake Your Money Maker, плюс Shape of Things to Come на „Ярдбърдс“ и Oh Well на „Флийтуд Мак“.
Но нито една песен на „Блек кроус“ не е включена поради договорни ограничения – групата тъкмо е напуснала звукозаписната си компания и не им било позволено да използват нищо от каталога си.
„Бяхме доволни от албума, но ни беше тъжно, че по закон не можехме да включим нашите песни,“ казва китаристът и автор на песни Рич Робинсън. А брат му Крис добавя: „Не се изненадах колко некомпетентно беше това решение.“
„Чувствах се ужасно, защото те подадоха ръка на приятелство и ме поканиха да се присъединя към бандата“, казва Джими Пейдж. „Много ми беше мъчно, защото знаех, че нашите версии на техните песни бяха наистина добри.“
Юбилейното издание на Live at the Greek включва изоставените тогава песни на групата като No Speak No Slave, Hard to Handle, Wiser Time, Remedy и версия на She Talks to Angels, за която Рич Робинсън казва, че Пейдж я е издигнал „в съвсем нова посока и ниво.“ Добавени са и парчета на „Лед Цепелин“ като Misty Mountain Hop и Bring It on Home.
Освен Пейдж и братята Робинсън, на сцената са били и Свен Пипиен (бас), Еди Харш (клавишни), Одли Фрийд (китара) и Стив Горман (барабани). 
Феновете ще се зарадват не само на възстановените песни, но и на бонус материал, включително пет парчета от саундчека и никога неиздавано парче, написано от Рич Робинсън и Пейдж по време на джем сесия, озаглавено просто Jams.
„Изненадите са това, което ни вълнува най-много“, казва Крис Робинсън. „Дори не знаехме, че имаме този допълнителен материал, докато не започнахме работа по този проект.“
Концертите в амфитеатъра запечатват едно партньорство, което издържа проверката на времето. Пейдж и „Блек кроус“ изнасят турне в САЩ през лятото на 2000 г. и до днес са приятели.
Преиздаването на албума съвпада с творчески възход на „Блек кроус“, които получиха втората си номинация за "Грами" миналата година за албума Happiness Bastards – номиниран за най-добър рок албум редом с „Ролинг Стоунс“.
„Вярвам, че нещата се случват, когато трябва да се случат, защото така е писано“, казва той. „Ако се опитваш да се намесиш твърде много, може да загубят магията си, нали?“, обобщава Крис Робинсън.