Според куратора на експозицията проф. Аксиния Джурова експозицията на Радкова е изповедна. Платната ѝ напомнят живописна магия, повлияна от избрания от нея професионален път – сценографията, но не само това, отбелязва Джурова.
„През целия си път Виолета не позволи бруталността на деня или неговата злободневност да я погълне. Спаси я освен характера ѝ, домашното ѝ възпитание и шансът да бъде в обкръжението на личности като учителите Петър Попов и Борис Василев и съпруга ѝ- великолепния актьор Иван Самоковлиев. Спаси я личният подбор на хората, които допусна до себе си и вътрешната хигиена, с която опази своя неразмагьосан свят на мечтите, любовните трепети и нежността, съчетани с експериментаторски дух и копнеж този добър свят да бъде и светът на хората около нея. Този свят тя пренесе в платната си, обля ги с магията на сценичната светлина, която превърна реалния в иреален свят на стремежа за красота и хармония“, посочва кураторката на изложбата.
По думите ѝ „Докато стигна…“ предлага зрелия път на Виолета Радкова, „изчистване на картините ѝ от чисто нейния наратив - старинни мебели, завеси, пердета и дантелени покривки, ябълката, натюрморта, цветята и потъна в потока на подсъзнанието, на спомените, през които прозира вечното огледало“. Според Аксиния Джурова огледалото е символ на времето, като в него художничката оглежда своя път.
/ГН