„Общински институт „Старинен Пловдив“ извади около 25 негови пана, като някои от тях са с по две или три творби. Предимно е представена карикатура – рисунки с туш или флумастер, като някои включват и цвят с пастел, което стои много семпло и елегантно. Експозицията включва и един параван, където е рисувано върху платно“, каза пред БТА Анжелина Янакиева, уредник в Къщата на Верен Стамболян.
Тя посочи, че повечето от изображенията са на хора и личности, които са били в обкръжението на ОИ „Старинен Пловдив“ по това време, но има и рисунки на Стария град. Според Янакиева някои от гостите най-вероятно ще познаят в част от рисунките по-известните лица от това време. „Това са художници, писатели, общественици като Йоан Левиев, Димитър Киров-ДиКиро, Павел Матевски, Георги Божилов-Слона, Атанас Кръстев-Начо Културата и други“, уточни тя.
„Това събитие може да се каже и по друг начин – правим една среща с една форма на безсмъртие. Защото обикновените хора като нас живеят в триизмерния свят, а творците, не всички творци, само най-големите, винаги живеят и в четвъртото измерение, а то е измерението на духа. Там има друго време, друго пространство, което остава и след тях, и след като физически те си отидат“, каза на откриването Красимир Димовски, племенник на художника.
По думите му Борис Димовски е оставил след себе си стотици карикатури, над 200 илюстрации на книги, стенописи, графики, акварели, дори и малка пластика. „Обаче остави и един спомен за знакова индивидуалност. Нещо, което не се среща често преди творците. Както казва един голям български мислител – в България има много таланти, има много дарования, но голяма рядкост е, когато се съчетае талант и характер“, каза той и посочи, че при художника това съчетание е изиграло огромна роля. „Големият му талант и характерът, който с цената на всичко му даде възможност да устоява своята свобода, своята истина. Както казва Пикасо, ако имаш само една истина, тогава нямаше една истинска ябълка да бъде нарисувана по сто различни начина от сто различни художника“, допълни Красимир Димовски.
Коментира, че Борис Димовски е имал непоносимост към наченките на диктатура, на авторитаризъм, към самата диктатура и най-важното, че е устоявал своята свобода. „За своето несъгласие и своята индивидуалност той заплати голяма цена. Създаде си много врагове, много приятели и завистници“, каза той.
На събитието се състоя и премиерата за Пловдив на документалния филм „Борис Димовски, несъгласният" в присъствието на сценариста на филма Калин Николов.
„Благодаря много за предоставената възможност именно тук, на това красиво място, и в този момент, под това невероятно небе, да се съберем и да прожектираме филм за една от най-големите личности на последния половин век в българската култура“, каза пред присъстващите Николов.
Той разказа за исторически събития, през които е преминал животът на автора и за развитието на културните процеси у нас от втората половина на 20-и век. Посочи, че като секретар на секция „Графика“ и партиен секретар и Съюза на художниците Борис Димовски променя целия климат в организацията. По думите му той е илюстрирал много смели книги и участвал в забранения тогава вестник „Литературни новини“, както и че много пъти е съдействал художници да получат жителство.
„Миг по миг да се говори за Борис Димовски, трябва да се говори за един гражданин, който осмисля нещата в името на изкуството, а не в името на властта. И в края на краищата се получи така, че тя трябваше да се съобразява с него“, каза Николов. „Аз се надявам той да не ни гледа, ...никой от нас няма смелостта да го представя, него си го представя времето, представя го историята и го представя духа на нацията“, допълни той.
Продуцент на филма е „Б плюс филм“, режисьор - Ралица Димитрова, оператор - Пламен Герасимов, звук - Мариана Вълканова и Георги Цветков. Сцени от него са заснети в Управлението на Общински институт „Старинен Пловдив“, в което има запазени оригинални стенописи, изографисани от художника.
Борис Димовски е майстор на акварела, графиката, карикатурата и илюстрацията. Има огромен принос към развитието на българската карикатура през втората половина на XX в. Роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово. Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.
Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които сборника с епиграми и карикатури „Люти чушки“ на Радой Ралин, който предизвиква скандал през 1968 г. с илюстрираната под „Сит търбух за наука глух“ свинска опашка, в която Тодор Живков вижда собствения си подпис. Работата му е свързана и с театъра. Умира на 26 март 2007 г.