Изложба, посветена на 90-ата годишнина от рождението на Димитър Арнаудов, ще бъде открита в Казанлък

Изложбата “На празното място до нас”, посветена на 90-ата годишнина от рождението на художника Димитър Арнаудов, ще бъде открита на 9 декември в Художествената галерия в Казанлък. Това съобщи за БТА директорът на културния институт д-р Пламен Петров. Куратори са д-р Петров, Катя Христова и д-р Милен Алагенски. 
Димитър Арнаудов е художник, теоретик на изкуството, критик, поет, дългогодишен преподавател. По думите на д-р Петров авторът е явление като никое друго на българската културна сцена. За него е писано немалко, а художественото му наследство е било представяно, макар и посмъртно, в множество изложби, в това число и в Националната галерия в София. Изложбата “На празното място до нас” предлага не само възможно тематично и хронологично систематизиране на творчеството на Димитър Арнаудов, а и възможен разговор за мястото на ерудицията, алкохола и неопитомената разрушителна чувствителност към света в творческия процес, възможно четене на разпръснатите по хиляди листчета мисли, поетични експерименти, записки и дневници на художника, посочи директорът на културния институт. 
Експозицията се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Предстои и издаването на печатно издание, представящо цялото художествено наследство на автора, съхранявано в държавните колекции в страната и от наследниците на Димитър Арнаудов. 
Екипът на Художествена галерия Казанлък изказва своите благодарности на семейството на художника за цялото оказано съдействие при подготовката на експозицията, посочи д-р Петров.
Димитър Арнаудов е роден на 28 юли 1933 г. в Плевен. Интереса си към изобразителното изкуство проявява като ученик и посещава ателието на художника Боян Петров. През 1951 г. е приет във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (днес Национална художествената академия), след което специализира живопис в класа на проф. Ненко Балкански. Дипломира се през 1957 г. с пълно отличие, а на следващата година започва работа като учител в Художествената гимназия в София. От 1963 г. е член на Съюза на българските художници и в следващите години пътува до много различни държави. От този период са и първите му опити в полето на прозата и поезията, към които ще се завръща системно до края на живота си. През 1967 г. започва своята преподавателска кариера във Висшия инженерно-строителен институт (днес Университет по архитектура строителство и геодезия), след като печели конкурс за главен асистент по рисуване, през 1978 г. става доцент, а по-късно и професор. Първата си и единствена самостоятелна изложба подрежда през 1973 г., а три години по-късно защитава дисертация на тема „Творческият процес на художника“, която през 1981 г. ще прерасне в монографично изследване, което е отпечатано под заглавието „Художникът и творбата (Психология на творческия процес)“, което и до днес остава единствено по рода си у нас. През годините получава множество награди за работата си, а творчеството му се съхранява в редица държавни и частни колекции в България и в чужбина. Димитър Арнаудов се самоубива на 6 януари 1989 г.