Експозицията тръгва от един малко познат дружески шарж на Алексиев, създаден в бурната 1923 година. По неясни причини художникът го е скъсал и изхвърлил веднага след създаването му. По-късно творбата е спасена от Олга Живкова – сестра на Маша Живкова-Узунова, тогава годеница на Дечко Узунов, – и пренесена в София. Сто години по-късно рисунката достига до публиката, носейки своите истории и загадки, отбелязват от галерията.
В зимната сцена на отпътуване оживява група български студенти и интелектуалци – едни вече утвърдени, други още в началото на своя път. Сред тях са поетите Николай Лилиев и Елисавета Багряна, писателите Светослав Минков и Георги Райчев, художниците Райко Алексиев, Дечко Узунов, Константин Щъркелов и Маша Живкова. По-късно повечето от тях ще се превърнат в знакови фигури за културния живот между двете световни войни, макар съдбите им да поемат в различни посоки.
Кураторите Свобода Цекова и Антон Стайков създават инсталация, която балансира между камерна изложба и читалня. Разказът е съсредоточен в една от стаите на къщата музей – около един шкаф, от който започва всичко. Там е показана спасената рисунка на Алексиев, а чрез текстове, фотографии, архивни документи и репродукции зрителят се потапя в атмосферата на „лудата“ 1923 година, когато бедата за едни се превръща във възможност за други.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата по проект „Картография на съвремието – цикъл от четири изложби“, уточняват от Художествената галерия.