Тази година събитието е под мотото „Следи от есен“, каза на откриването Зорница Харизанова от съюза. Акцентът е върху сезона на алените кленови листа, които на японски се наричат момиджи. В източната страна има традиция момиджигари, която се превежда като „лов за есенни листа“, поясни тя. По думите ѝ творбите са издържани в минималистичен стил и монохромни цветове, а в центъра им стои идеята за простотата и тишината. „Следи от есен“ насочва вниманието към една от най-дълбоките теми в японската култура - тъжното очарование на нещата, мимолетната красота на природата, вечния кръговрат, допълни Харизанова.
По думите ѝ друга важна естетическа категория в Япония е „саби“, свързана с нещата, носещи отпечатъка на времето. В своята поредица калиграфии Александър Телалим прави вариации на тема счупена чаша, възстановена чрез техниката кинцуги, при която съдовете се слепват със златна линия.
В творбите има образи на отлитащи птици, падащи листа, цветове на хризантеми, сухи кратунки и кръглите тикви, символ на изобилието и плодородието, райската ябълка, която е предвестник на есента, както и калиграфски изписани словосъчетания, свързани с фестивали в Япония, каза още Харизанова.
Куратор на изложбата е Детелина Тихолова, която отбеляза, че произведенията са резултат от последователната работа на български художници, посветили се на изучаването и практикуването на традиционните японски изкуства. В изложбата есента е представена чрез усещането за тишина, преходност и красотата на мимолетното. Калиграфията и хайгата съчетават минимализъм, движение и съзерцание, като оставят пространство за личното преживяване на зрителя.
На събитието бяха направени и демонстрации. Венелина Петкова показа калиграфия. Тя има отскоро осми дан в това изкуство от Асоциацията „Геншинкай" в Кобе, след като тази година е отличена с втора награда на 40-та обща изложба конкурс на организацията.
Детелина Тихолова направи сумие с четка и черен туш. Тя изобрази бамбук, водна птица и символа енсо, чрез който се бележи състоянието на просветление, като отбеляза, че при това рисуване е много важно „ръката да играе, за да се получат формите“. Тихолова е художник и преподавател по изобразително изкуство. Пише и хайку поезия.
Най-младият член на Българския хайку съюз - варненецът Виктор Желев-Викей, също показа калиграфия. Авторите четоха и своя поезия, включена в годишния календар на съюза. В изложбата участват още Николай Пенчев, Александра Ивойлова - организатор на проекта на първата хайку антология на градска тематика, и Александър Телалим - член на Съюза на българските художници.
Събитието се реализира с подкрепата на Японското посолство в България и клуб „Приятели на Япония“.