Тодоров обясни по време на заседанието на комисията, че Законът за електронната идентификация урежда издаването на заявления за електронна идентичност на физически лица. Той предвижда събиране на такси за въпросната дейност, а те създават допълнителна административна и финансова тежест за гражданите и могат да ограничат практическото използване на националната схема.
Нейната цел е осигуряване на сигурен, надежден и широко достъпен механизъм за установяване на самоличност в електронната среда. Поради това предлагаме услугата по издаване на електронна идентичност да бъде безплатна, добави Тодоров.
Божидар Божанов от „Демократична България“ посочи, че е нужно отпадането на тази такса, но между първо и второ четене на законопроекта трябва да се обсъди как ще бъде остойностена услугата.
С 11 гласа „против“ и шест „за“ комисията отхвърли промени в същия закон, предложени от Божанов и група народни представители.
В техния законопроект се предлага да се приведе българското законодателство в съответствие с регламента, който предвижда Европейски портфейл за цифрова самоличност. Предлагаме да се надгради функционалността на портфейла, като в него да има възможност да се използват всички административни услуги на държавата.
В становището си по законопроекта посочват, че в този си вид той не следва да бъде подкрепен, защото трябва да се прецизира, на места има противоречия с европейските регламенти, а предвидените изменения следва да се съобразят с настоящото национално законодателство.
Според Министерството на иновациите и дигиталната трансформация законопроектът надхвърля обичайния обем на проектозакон – въвеждат се нови правни фигури, премахват се съществуващи режими, без да е налице задълбочен анализ.
Божанов посочи, че между първо и второ четене законопроектът ще се прецизира и това не е сериозен аргумент. По отношение на вече изградената функционалност – промените съответстват на изградената система, каза още той.
Божанов коментира изказването, че МВР подготвя такова приложение, като каза, че то го прави от девет години насам и това е причината да не е изпълнен европейският регламент.
Право на законодателна инициатива имат както Министерският съвет, така и народните представители. Ако мнението на правителството е, че депутатите не следва да творят, нека това да бъде изказано като политическа, а не като експертна позиция, заяви Божанов.