Изложбата "Нишките на паметта. Поглед към архива на Димитър Велев" ще бъде открита в музей "Ахинора" в Казанлък на 9 април, съобщават на официалната си фейсбук страница от местната Художествена галерия. Уредник на експозицията е Цветелина Велкова, а консултант е Венелина Пеева, завеждащ отдел "Етнография" при Историческия музей "Искра". С изложбата екипът на галерията прави опит да проследи нишките на богатата житейска и творческа биография на майстора килимар и пазител на българската традиция Димитър Велев и чрез дарени архивни документи и произведения да разплете интригуващата история не само на една личност, но и на множество човешки съдби, преплели пътищата си.
Не е толкова далеч времето, когато на приложното изкуство се е гледало като на занаят, задоволяващ предимно нуждите на бита, а не толкова като на произведение на изкуството, посочват организаторите и допълват, че всяка стопанка сама е произвеждала тъканите, които са красели дома ѝ. Шарките и багрите са се унаследявали и пренасяли през поколенията, изграждайки специфичната естетика на всеки регион в България, а един от първите големи изследователи, който дълги години се занимава с историята на килимарството по българските земи, е Димитър Велев. Работата му е белязана от стремежа да се изведе на преден план „нашето, ценното и хармоничното в старите килими“.
Името на Димитър Дончев Велев се оказва непознато дори за хората от родния му град, посочват от галерията. Роден е в Казанлък на 17 юни 1896 г. и се развива като индустриалец, учен, творец и благодеятел. Син е на търговеца и ветеран от Освободителните войни Дончо Велев, чийто род произхожда от Долно Сахране, Казанлъшко. Димитър Велев участва в Първата световна война, а след края ѝ, през 1921 г., се дипломира успешно в Юридическия факултет на Софийския университет. През този период страстта му към килимарството се задълбочава и намира професионален израз в придобитото през 1927 г. звание „майстор-килимар“.
В София, успоредно с адвокатската си практика, Димитър Велев развива и килимарска дейност. Там той създава килимарска къща „Багра“, а в Казанлък – килимарска работилница със същото име. Къща „Багра“ става един от най-големите производители и износители на български килими, известни с високото си художествено и производствено качество, претворявайки мотиви от българското народно наследство. През 30-те години на 20 век Димитър Велев открива килимарски работилници в още няколко града в страната. Води курсове по чипровски килими в село Копиловци, по котленски - в Ботевград и ръководи школа за персийски килими в Златица. Занимава се както с художественото проектиране, подчинено на вековните български традиции, така и с проблемите, свързани с изпълнението - технология на българските килими и гоблени, растителните багрила в България и битовото боядисване, народните престилки и тяхната украса.
През 1929 г. килимарската къща „Багра“ взема участие в престижния Лайпцигски панаир. През 1934 г., по време на коледните празници, е организирана голяма занаятчийска изложба в Казанлък. Сред изложителите е и „Багра“, чиито килими напълно конкурират вносните персийски образци. Само в първия си ден изложението е посетено от над 5000 граждани и гости на града. През 1937 г. на Международното изложение в Париж (Exposition Internationale des Arts et des Techniques, Paris 1937) „Багра“ получава Гран при (Diplôme de Grand Prix) за килимите си, както и медал от Международното изложение на занаятите в Берлин през 1938 г. От 1940 г. Димитър Велев е удостоен със званието „придворен килимар“ на цар Борис III.
След края на Втората световна война на ул. „Леге“ № 39 отваря врати и галерия „Багра“, в която свои изложби представят художници като Атанас Михов и Людмил Руневски, както и майстори на приложното изкуство като Руска Попвасилева, Стефан Пейчев, Асен Василев, Георги Куртев, Никола Чехларов и др.
От 1948 г. до края на живота си Димитър Велев се отдава на научна работа като сътрудник на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките. За нуждите на обучението по килимарство през 1950 г. Велев пише „Учебник по килимарство за девическите професионални училища“. Автор е и на няколко статии по проблемите и историята на килимарството, повечето от които са отпечатани в „Известия на Института за изобразителни изкуства“. През 1960 г. излиза от печат неговата книга „Български килими до края на XIX в.“.
Заедно с проф. Георги Богданов през 1949 г. създават първото в България ателие за стенни килими – „Ателие за гоблени“. Освен художествени проекти на проф. Богданов и Димитър Велев, в него се изработват и проекти на пионера на българския дизайн Васил Стоянов, също роден в Казанлък.
Точно сто години са изминали, откакто Иван Милев дарява своята картина „Ахинора“ на галерията в родния си град и днес, век по-късно, отново едно щедро дарение е поводът за тази изложба, посочват още от културния институт. От там отбелязват, че от създаването на картинната колекция през 1901 г. до днес, даренията остава основният и най-ценен жест за попълване на фондовете. Организаторите допълват, че изложбата, която ще открехне част от житейския и творчески път на Димитър Велев, се осъществява благодарение на Полина Карадимова.
От Художествената галерия изразяват надежда предстоящата експозиция да бъде само началото на преоткриването на казанлъшкия творец, изследовател и пазител на българската традиция.