Той посочи, че Вешин е известен на българското общество и на специалистите преди всичко като автор на батална живопис, като военен художник, който отразява ключови моменти от победите на Българската армия.
Това, което показваме ние, са действително сцени от всекидневието, ловни сцени, поясни Михаил Груев. По думите му репродукциите на автора го представят като един доста разнообразен художник – не като баталист, а като един човек по-скоро на интимния, на всекидневния щрих.
Според Груев Ярослав Вешин е голямо име в европейското изкуство. Експозицията отбелязва 165 години от рождението и 110 години от смъртта на художника. Използваме възможността с тези две годишнини, за да популяризираме творчеството на този голям творец, добави председателят на Държавна агенция „Архиви".
Той отбеляза, че проф. Петър Бакалов подготвя документален филм за Ярослав Вешин.
Посетителите на изложбата могат да проследят живота и творческия път на Вешин – от първото му представяне пред българска публика на Третата обща художествена изложба през 1898 г. до утвърждаването му като преподавател в Рисувалното училище, днешната Национална художествена академия. Акцент са ранните му творби със сцени от словашкия бит, както и първите му произведения, създадени след установяването му в София през 1897 г.
В изложбата са включени и оригинални произведения – етюди и скици, както и фотографии от възпоменателната изложба на художника, организирана през 1920 г. в София. Куратор на експозицията е Димитър Попов, а художественият дизайн е дело на Асен Тодоров от Държавна агенция „Архиви“, уточняват организаторите.
Сред гостите на изложбата бяха народният представител Йорданка Фандъкова, депутатите Ангел Янчев от ПГ „Възраждане“, Христина Георгиева, Десита Петкова, Илиана Жекова и Фиданка Кацарева от ГЕРБ-СДС и др.
Ярослав Вешин е роден през 1860 г. в Чехия и получава художественото си образование в Прага и Мюнхен, където се специализира в жанрова и историческа живопис. През 80-те и 90-те години на XIX век придобива европейска известност със своите битови и словашки сюжети, сред които емблематичната „Словашка сватба“. През 1897 г. пристига в България по покана на Константин Величков и Иван Мърквичка, за да преподава в новооснованото Държавно рисувално училище.
Вешин полага основите на баталната живопис у нас и създава знакови платна като „Самарското знаме“, „На нож“ и „Отстъплението на турците при Люлебургас“. Той е първият придворен и военен художник на България, изобразявал както княз Фердинанд, така и обикновения войник. Умира през 1915 г. в София, оставяйки значимо наследство в българската живопис.