“Тази изложба е специална, не само заради изследванията зад нея, но и заради посланието си. Тя показва, че културите винаги са били свързани и че отвореността и обмена са оформили нашия свят през вековете,” изтъкна директорът на музея Алтайеб Аббас. “Продължаваме да пазим наследството, да споделяме знания и да изграждаме близки отношения,” добави той.
Експозицията, която е инициатива на българското посолство в Кайро по случай 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Египет, ще гостува в една от най-популярните туристически забележителности на египетската столица в продължение две седмици. На откриването присъстваха представители на египетските институции и на научната общност, дипломати, интелектуалци.
“Много съм щастлива да представя изложбата в Националния музей на египетската цивилизация. Това е нещо, което осмисля всички мои изследвания до момента, показва, че съм на прав път, че има интерес и ще продължавам да следвам тази нишка,” каза за БТА д-р Весела Атанасова от Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките (ИБЦТ-БАН), ръководител на проекта „Тракия и Египет в гръко-римския свят“, част от който е експозицията. Тя е и куратор заедно проф. Лоран Брико от Университет Тулуза III, а дизайнът и предпечатната подготовка са дело на Ели Филипова.
В рамките на церемонията по откриването д-р Атанасова направи презентация за проекта и изложбата, която събира исторически паметници от античните градове по крайбрежието на Черно море Херсонес Таврически (Крим), Олбия (Парутино, Украйна), Тирас (Белгород-Днестровски, Украйна), Томи (Костанца, Румъния), Аполония Понтика (Созопол, България), Месамбрия (Несебър, България), Одесос (Варна, България), Бизантион (Истанбул, Турция), Вани (Грузия) и др. Артефактите, които илюстрират проникването на египетските култове в региона, са показани в седем раздела според вида им – епиграфски паметници, предмети от кост, теракота, бронз, скулптура, геми и пръстени, както и монети.
“Всички артефакти са вълнуващи и имат своя история,” отбеляза д-р Атанасова. Лицето на изложбата е глава на обожествена като Изида царица, вероятно Арсиноя Втора - дъщерята на основателя на династията на птолемеите Птолемей Първи. Този предмет е силно символичен, защото показва обхвата на египетското влияние чак до Кримския полуостров и доказва връзката между Египет и Черно море, обясни българската изследователка.
Смята се, че първите контакти на черноморското крайбрежие с Древен Египет са установени в началото на I хилядолетие пр. Хр. Многобройните египетски или от египетски тип амулети, открити в гръцките колонии Херсонес Таврически, Олбия, Аполония Понтика и Месамбрия, свидетелстват за ранното развитие на тези търговски и културни отношения.
След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. и идването на власт на династията на Птолемеите в Египет, някои култове от долината на Нил се разпространяват в източното Средиземноморие и достигат крайбрежните райони на Черно море. Към техните египетски корени бързо се добавят александрийски и гръцки черти, които улесняват приемането им местното население.
До края на тази година се очаква да излезе сборникът от конференцията “Египетски култове на Балканите”, която беше организирана през 2024 г., каза Весела Атанасова. Идеята е той да стане основа за нова изложба, която да събере най-значителните паметници от Балканския полуостров.
“Египетски култове край Черно море” идва в Кайро, след като беше представена в Александрийската библиотека през февруари в рамките на честването на 100-годишнината. Ключови събития по случай юбилея бяха и концертите на световноизвестния хор “Мистерията на българските гласове”, камерния ансамбъл “Кварто квартет” и маестро Георги Андреев в сътрудничество с изтъкнатия египетски диригент Найер Наги, основания от него хор “Кайро селъбрейшън коаър” и традиционни египетски инструменталисти на 12 февруари в Каирската опера и на 14 февруари в Александрийската библиотека.