На таблата може да се видят, както глаголически ръкописи, където в полетата има поставени бележки на кирилица, а така също и кирилски ръкописи, в които са вписвани различни думи, изречения или отделни букви на глаголица, отбеляза тя.
По думите на доц. Десислава Найденова глаголицата като че ли отсъства от българския национален разказ и причината за това не е само фактът, че до нас са достигнали само около 20 глаголически ръкописа, някои в много лошо състояние или само фрагментарни. Тя посочи, че още през Възраждането се е провел църковен събор, на който са взети три важни решения, едно от които е официалната смяна на глаголицата с кирилицата.
„Благодарение на тази хипотеза учените дълги години смятаха, че глаголицата изчезва много бързо до към края на XI век. Днес, благодарение на усилията на филолози, историци, археолози и калиграфи, знаем, че това не е така. И двете азбуки функционират едновременно в дълъг период от време - поне до XV век“, обясни тя.
„Истории от глаголически времена“ е една изложба, която за пръв път ни дава възможност, благодарение на съвременните дигитални технологии, да видим отблизо глаголическите текстове. Бих искала да спомена два акцента. На първо място това, че с глаголица са създавани не само сериозни официални богослужебни текстове. Изписвани са също медицински листове, глаголица има и по амулети, на глаголица има и множество маргинални бележки и надписи като каменния надпис от Черноглавци, който казва, че крадци са опустошили кошерите в околността, разказа доц. Найденова.
„Надявам се, че изложбата ще събуди вашето любопитство и ще ви убеди, че глаголицата е част от нашето национално историческо наследство“, каза още тя.
Както БТА писа, днес бе официално отбелязана 147-ата година на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в централното фоайе на културната институция. Празникът бе съпътстван с откриване на изложбата „Истории от глаголически времена“ с любезното съдействие на Държавния културен институт към МВнР и Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките. Изложбата представя изображения от средновековни ръкописи, които разказват истории из живота на глаголицата. Автор е проф. Явор Милтенов. Изложени са и мулажни копия на Рилските глаголически листове, датирани от края на Х или началото на XI век.