Учени откриха в Англия най-ранните доказателства за използване на огън от праисторическите хора в Европа

Учени са открили в английското графство Съфолк най-ранните известни доказателства за използване на огън от праисторическите хора в Европа, предадоха световните агенции.
Находката представлява огнище, което вероятно е било направено от неандерталци преди около 415 000 години. Откритието показва, че този важен момент в еволюционното развитие на човека е настъпил много по-рано, отколкото се е смятало досега, отбелязва Ник Аштън, куратор на палеолитните колекции в Британския музей в Лондон и ръководител на изследването, публикувано в сп. "Нейчър".
Досега най-ранните известни доказателства за разпалване на огън датираха отпреди около 50 000 години на място в Северна Франция, като огнището също бе приписвано на неандерталците.
Контролираното използване на огъня е знаково събитие за еволюционната линия на човека, не само като средство за приготвяне на храна и за защита от хищници, но и за осигуряване на топлина, което е позволила на ловците събирачи да се адаптират успешно в по-студени райони. "Например на места като Великобритания", казва археологът от Британския музей и съавтор на изследването Роб Дейвис.
Чрез готвенето нашите предци са успели да елиминират патогените от месото и токсините от ядливите корени и грудки. Топлинната обработка е направила тези храни по-крехки и лесно смилаеми, освобождавайки енергия от червата, която е подпомогнала развитието на мозъка.
Според учените, възможността да консумират по-голямо разнообразие от храни е допринесла за по-успешното оцеляване и е позволила да се изхранват по-големи групи от хора.
Огънят може да е допринесъл и за социалната еволюция. Използването му през нощта е позволило на тези хора да се събират и да общуват, вероятно да си разказват истории и да развиват език и системи от вярвания.
"Ние сме вид, който е използвал огъня, за да оформи света около нас", допълва Дейвис. По думите му новите открития показват, че тази черта е нещо, което нашият вид хомо сапиенс (Homo sapiens) има общо с неандерталците и вероятно с други човешки родственици с големи мозъци, живели по това време, като денисовците.
Огнището, открито в близост до Барнъм, датира отпреди най-ранните известни фосили на хомо сапиенс, намерени в Африка.
Палеоантропологът и съавтор на проучването Крис Стрингър отбелязва, че на мястото не са открити човешки фосилни останки. Той обаче напомня, че в средата на 20. век на по-малко от 160 километра южно от град Суонскъм са открити части от човешки череп на възраст около 400 000 години, характерни за неандерталците.
Стрингър посочва още, че фрагментите от черепа от Суонскъм са сходни с неандерталски фосили от Сима де лос Уесос - "Ямата на костите" в Испания, датиращи отпреди около 430 000 години.
"Много е вероятно хората от Барнъм да са били ранни неандерталци като тези от Суонскъм и Сима", казва ученият. 
Предишни археологически проучвания на мястото са дали на учените добра представа за това как то е изглеждало по времето, когато е направено огнището, с богато разнообразие от животни - от слонове до по-малки бозайници и птици, и доказателства за човешка дейност под формата на следи от разрези по животинските костите.
Изследователите смятат, че неандерталците, нашите близки еволюционни братовчеди, са били майсторите, които първи са успели да запалят огън. Това е още едно доказателство за интелигентността и изобретателността на тези древни хора, дълго време очерняни в популярната култура.
Неандерталците са изчезнали преди около 39 000 години, не много след като представителите на вида хомо сапиенс са завладели европейската територия, която те са наричали свой дом. Наследството на неандерталците продължава да живее в геномите на повечето хора на планетата, в следствие на това, че неандерталците, преди да изчезнат, са се кръстосвали с хомо сапиенс.