Изложбата "Магията на Долнослав" на Регионалния археологически музей - Пловдив беше открита в Кюстендил

Изложбата "Магията на Долнослав" на Регионалния археологически музей - Пловдив беше открита тази вечер в изложбената зала на джамията "Ахмед бей" в Кюстендил. Експозицията включва находки от селищна могила Лопките, край днешното село Долнослав, Пловдивско. Те датират от ранния неолит до ранната бронзова епоха (края на VII до началото на III хилядолетие пр.н.е.). Преобладават експонатите от късната каменно-медна епоха, наричана още халколит (VI - ср. на IV хилядолетие преди н.е.). Голяма част от тях се представят за пръв път пред публика, а на други се прави нова интерпретация, разказа авторът й Росица Миткова -завеждащ фонда "Праистория" в Пловдивският музей.
"Идеята на изложбата е чрез находките от един обект и една селищна могила, чието развитие започва в края на VII-то и началото на VI-то хилядолетие преди Христа в Тракия, да се покаже кръговрата в природата и в човешкия живот", разказа Миткова.
Тя посочи, че експозицията включва десет теми, представени в отделни пана, а акцентът е върху най-ранната металургия на Балканския полуостров, която се развива по нашите земи в златното V хилядолетие. "Това е моментът, в който от парчето скала, от рудата, хората се учат да извличат метала, от който правят различни оръдия на труда и оръжия. В началото това са само игли, накити, а по-късно и по-едри предмети", разказа още Миткова.
Експозицията представя керамично, текстилно производство, изделия от рог на елен, човешки (антропоморфни) и животински (зооморфни) фигурки, предмети на магията и култа. В изложбата е представен и единственият златен предмет от селищната могила, който е синхронен като епоха на Варненския халколитен некропол. Находките, представени в експозицията, датират до III хилядолетие преди Христа и включват новокаменна, каменно-медна и ранна бронзова епоха.
Кръговратът в природата и живота са представени като оръдия на труда и оръжие, както и култови предмети, свързани с почитането на отделни божества. "Тук акцентът е върху богинята-майка, която е водещата фигура. В нейните прерогативи са както раждането така и смъртта", разказа още авторът на изложбата.
Целта на експозицията е да провокира мисленето, получаването на нови знания, каза още Миткова. Тя разказа още, че много от експонатите – предимно пластиката,  включени в изложбата, са начупени, а някои нейни колеги смятат, че счупването е било ритуално, защото парчетата са били подарявани като символи на приятелство.
Въпреки че в представената епоха все още няма писменост, в експозицията са показани отделни знаци от края на каменно-медната епоха, които се срещат в определени комбинации на точно определени места. "Т.е. хората са имали вече средства за комуникация", разказа Миткова. Тя изтъкна, че върху някои от фигурките могат да се видят най-ранните "писмени знаци", които вероятно са играели роля в общуването между неолитните и къснохалколитни хора и техните богове, служели са за предаването на знания от поколение на поколение.
Изложбата гостува в Кюстендил от днес до началото на декември.