Изложбата „Отвъд предела“ в памет на Любен Хранов беше открита в Пловдив

В галерия „Мария Луиза“ в Пловдив тази вечер бе открита изложба в памет на внезапно напусналия ни края на 2025 г. пловдивски художник Любен Хранов (1979 -2025) . Експозицията е била подготвяна от самия него и носи името „Отвъд предела“.
В същата галерия през 2021 г. авторът открива първата си самостоятелна изложба под мотото „Встрани” и още тогава задава посоката на творческите си търсения, показвайки връзката между пластичните решения в скулптурите и абстрактната геометрия в платната, казаха на откриването негови колеги и приятели. 
„Той не бе като другите. Той бе сложен, нееднозначен и невписващ се в определените клишета. Той се отдаваше на мрака, но се сражаваше за светлината. Той бе преследван от мистични  сили. Той виждаше и отваряше портали в отвъдни паралелни светове. Той бе многолик и понякога трудно разбираем. Безумно талантлив, но и много раним“, каза кураторът Ваня Трингова.
„Чувствителна и не напълно разбрана душа. Душа, която е искала да сподели своите грешки, тревоги, падения, разочарования. Както и радости, надежди, вълнения и обич“, посочи тя.
По думите й е разтърсваща безвременната загуба на толкова витален човек, но в известен смисъл и разбираема. „Защото именно тези хора, които живеят паралелно в двата свята - земен и ефирен, имат правото и възможността да изберат времето и начина, по който се оттеглят - в най-бъдният ден в годината, когато всички обръщат думи и обещания за по-достойни и добри дела“, каза Трингова.
Неговият чичо, художникът Атанас Хранов, прочете пред гостите текст, озаглавен „Абстрактен мистицизъм“, написан от самия автор за изложбата, според който той търси и формулира в нея собствен визуален език, който преминава „между епохите, формите и невидимите светове“.
По думите му всяка цивилизация оставя след себе си не само руини, артефакти и знаци, тя оставя структура на усещането – невидима карта на света. В своята същност изкуството винаги е било част от тази карта – египетската геометрия на вечността, гръцката хармония на разума, византийската иконична светлина, ренесансовата пропорция, модерната чистота на формата. „Абстрактният мистицизъм се ражда върху тази дълга ос на цивилизациите. Той не е отрицание, нито бягство, а продължение – опит да се възстанови изгубеното съединение между форма и смисъл, между символ и присъствие, между човека и онова, което стои отвъд човека“, пише Любен Хранов.
Според него абстракцията не бяга от света, а го „сгъстява“. Тя не е игра, нито ирония, нито жест на отрицание. Тя е картография на вътрешните пространства. „В тези картини се срещат фрагменти от различни епохи: геометрии, които напомнят за древни храмове; цветове, които носят праха на митовете; форми, които са едновременно обекти и знаци“.
Той посочва,че всяко платно е праг – между реалното и символното, между конструкцията и откритието. „Елементите не са персонажи, а фигури от друг ред, сфери, които пазят тежестта на неопределеността, триъгълници, които звучат като спомени за храмове, черни кръстове, които маркират пресичането на световете, ярки жестове, които проблясват като следи от движение в тъмното“.
Отбелязва, че на пръв поглед композициите са хармонии от форми, но в тях има ритуалност, едва доловима като вибрация. „Те не разказват история – те предвещават, не имитират мистичното – те го кондензират“.
Авторът смята, че абстрактният мистицизъм поставя въпроси – как изглежда духовното, когато вече не сме сигурни в неговия език и отговаря без думи – като геометрия на смисъла, като цветен отказ от друг ред, като присъствие в отсъствието. „Картините не са изображения  – те са археология на усещанията.Те изграждат нова визуална митология, в която миналото и бъдещето вече не са разделени. Те отварят вратата към цивилизация, която тепърва предстои. Цивилизация на вътрешния символизъм, на тихото знание, на света, който съществува преди думите“
„Тази изложба не представя просто картини, тя представя език, който тепърва се ражда. Език, в който абстракцията престава да бъде само форма и се превръща в пространство на откровението“, пише още Любен Хранов.
„Любо беше безбрежна душа, много дълбок, много емоционален, цветен и нестандартен. Човек на крайните емоции, талантлив, с красива и топла душа. Беше мой приятел и още не мога да повярвам, че няма да ми се усмихне, когато го срещна на улицата“, каза пред БТА галеристката Рени Шишкова. Тя припомни, че през 2024 г. в галерия „Червеното пони“ авторът представи с голям успех своята изложба „Метафизични пространства“ и даде сериозна заявка за развитие.
През 2025 г. Любен Хранов откри своя самостоятелна изложба, озаглавена „Одисея мистика“, в галерия Arsenal of art. Той определи експозицията като пътешествие през цветови знаци и символи, които носят усещане за движение, търсене и откриване. „Всяко платно е спирка в тази одисея – покана към зрителя да се потопи в мистичното присъствие на цветовете и да открие в тях собствено послание“, каза тогава за БТА художникът.
Любен Хранов (1979 -2025) е роден в Пловдив. Завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в града, а през 2005 г. и специалност „Дърворезба" в Националната художествена академия, в София. Няколко години живее в САЩ. В творческата си биография е записал участия в няколко сборни и самостоятелни изложби. Негови произведения са притежание на частни колекции в България, Нидерландия, Англия, САЩ.