Изложбата „Вие не разбрахте кой съм аз… 100 години след постигането на една мечта“ в Казанлък разказва за творческия път на Иван Милев


Изложбата „Вие не разбрахте кой съм аз… 100 години след постигането на една мечта“ може да бъде разгледана от днес, 1 май, в музей „Ахинора“ в Казанлък, съобщи за БТА директорът на местната Художествена галерия д-р Пламен Петров.
Куратор е главният уредник на галерията Катя Христова, а на 3 май в централната сграда на културния институт ще се състои лекция към изложбата на тема „Иван Милев - по пътя на една мечта. 100 години по-късно". Лектор ще бъде д-р Петров, а събитието е част от програмата „Събота в галерията".
Експозицията в музей „Ахинора“, подредена 100 години след дипломирането на Иван Милев, е повод за пътешествие из краткия, лъкатушещ в своите пластически търсения творчески свят на автора – от първите оцелели опити до съзряването му в ателиетата на Държавната художествена академия. Според д-р Петров тя е възможност всеки зрител сам да съотнесе известните ни днес факти за житейския път на художника към достигналите до нас образи, излезли изпод четката на Милев между 1915 и 1925 г. По-голямата част от тях днес се съхраняват в колекцията на галерията в родния му Казанлък. Изложбата е стремеж да се доближим до знанието за Иван Милев и чувствителността му към „родното“, в цялото многообразие от нюанси, които това понятие съдържа в себе си, каза д-р Пламен Петров.
„Гнуся се днес от всичко и търся истината у себе си, а там има много“, пише Милев в свое писмо от 15 януари 1921 г. до архитекта, писателя модернист, критик и общественик Чавдар Мутафов. И действително, именно като път към търсене на истината у себе си, може да бъде възприемано цялото творческо странстване на Иван Милев като художник, посочи д-р Петров.
Към него творецът поема не по-късно от 1914 г., откогато датира и първият му познат ни визуален творчески опит, днес част от архивното наследство на Художествена галерия – Казанлък.
Още на 6 ноември 1917 г. Иван Милев дава и своята дума, записвайки в дневника си: „От днес мой другар и спътник в живота ми става моето хубаво изкуство. Аз него най-обичам и на него съм служил открай“. Два дни по-късно той подрежда и първата си самостоятелна изложба в родния Казанлък, а след 3 години, още непристъпил прага на Държавната художествена академия в София, дръзва да се заяви като художник и в столицата. Оригиналният плакат от тази първа голяма изява, с негов автопортретен образ, е запазен и продължава да свидетелства за намерението на Милев да намери свое място на художествената сцена.
Това като че ли е сред мотивите, които ще го тласнат към преследването на една бюрократична цел – да се дипломира в професионално учебно заведение, макар да е убеден, че „у нас са свикнали да питат где сте свършили – коя Академия, както не малко питаха и мен, но те не знаят какво е дар, художествен огън, нюх и т. н.“, казва д-р Петров, като цитира думи на Иван Милев. От приема в Държавната художествена академия до дипломирането му изминават 5 години.
Въпреки критиките, или пък тъкмо заради тях, през юли 1922 г. художникът се осмелява да отправи молба към ръководството на учебното заведение да му бъде предоставен салон, за да подреди своя нова изложба. Молбата му е отхвърлена, но не и надеждата за успех. През декември същата година той депозира ново искане със същото намерение. Какво е накарало ръководството на институцията да се съгласи, едва ли някога ще узнаем, но на 6 януари 1923 г., в салон № 2 на Академията той постига целта си, посочват от Художествената галерия в Казанлък.
На 29 юни 1925 г. Иван Милев получава Свидетелство № 263 от администрацията на Държавната художествена академия, удостоверяващо юридически правоспособността му да се назовава „художник-декоратор“ и да „упражнява свободно професията си“. А му остават по-малко от 18 месеца живот, отбелязват от казанлъшката галерия.
Още през 1921 г., като обвинение срещу Чавдар Мутафов, Иван Милев пише: „Аз съм Артист – това зная – нося в себе си днес огън, който може би утре ще угасне, но днес аз съм художник“, а сетне добавя огорчено: „Вие не разбрахте кой съм аз…“. И днес, десетилетия по-късно, същите тези думи се явяват като припомняне, че Иван Милев остава сякаш действително неразбран, добавят от галерията в Казанлък.
По време на лекцията на 3 май посетителите ще получат подробна информация за експозицията и ще имат възможност да я разгледат в музей „Ахинора“.

Перник

Над 60 участници се включиха в конкурса „Гласове и мелодии от Пернишко”

Повече от 60 участници се включиха в конкурса за традиционно песенно и музикално творчество „Гласове и мелодии от Пернишко”. Той...

София

На 2 май връчват „Цветето на Хеликон“

На 2 май ще бъде връчен призът „Цветето на Хеликон“, който се дава за най-продавана книга от дванайсетте номинирани за...

София

В „Театър 199“ започнаха репетициите на „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев

В „Театър 199“ започнаха репетициите на „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, информират от трупата. Постановката е на Съни...

Разград

Нов детски кът в читалището в разградското село Ушинци ще стимулира четенето сред подрастващите

Нов детски кът в Народно читалище „Нов живот – 1909“ в разградското село Ушинци ще стимулира четенето сред подрастващите. Той...

Кюстендил

В Кюстендил беше почетена паметта на композитора на "Дружна песен" Георги Горанов

Паметта на родения в Кюстендил композитор Георги Горанов беше традиционно почетена днес. Горанов е автор на музиката на песента "Дружна...

Ню Йорк

Мартин Скорсезе продуцира документален филм, в който участва и папа Франциск

Мартин Скорсезе продуцира документален филм, заснет заедно с папа Франциск, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс. Продукцията ще разкаже за работата...