„Смелостта на зайците“ е названието на инсталацията на Попова. Тя съдържа оригами и има отношение към случващото се в Украйна. Художничката обяснява, че след началото на войната е започнала да сгъва фигурките от хартия, докато слушала ужасните вести в медиите.
„Мислех, че сгъването ще спре заедно с войната, но вече стана цяла изложба, а продължавам да сгъвам. Ако всички сгъваме непрекъснато, няма да правим друго. Сгъването беше нещо като отшелничество от жеста и цвета, съпричастност към мравчените повторяеми и скучни жестове на войника, отказ от хумора, играта, любовта, отказ от всичко, което си струва. Сгъваш, докато глупостта спре. Обаче не работи. Войната продължава. Човеците не поумняха. Вече три години сгъвам - писна ми! Спирам! Може пък и те да спрат?“, казва в концепцията си Попова.
Тя дава и рецепта с препоръки как да се спрат войните. Според нея трябва на всички войници да се раздадат листи и да сгъват по сто заека на ден, за да се види ще имат ли време да се бият. На генерали, политици, философи и писатели нормата ще бъде по двеста заека, а философите могат да правят и други фигури като цветя, бомбоубежища, палми, сгради. Всички останали следва да си гледат мирната работа - копаене, учене, преподаване, мислене, рисуване, нищоправене, посочва художничката.
Рада Матева представя интерактивната видео инсталация Re.born, базирана на изкуствен интелект и изследваща скрития труд на майчинството и преплитането му с идентичността, грижата и властта. В основата й стои специално създаден поддържащ бот, обучен с реални преживявания, споделени от майки. Той разговаря с публиката, предлагайки реакции, насочени към емпатия, солидарност и размисъл. Тези диалози са онагледени в абстрактни визуализации, които се развиват и образуват хореография от език, звук и форма.
Темата на проекта е напрежението между видимост и заличаване, пояснява Матева. Според нея майчинството е в центъра на възпроизводството на живота, но често е сведено до мълчание, срам или идеализация. Творбата й оспорва тези бинарности, като дава глас на нюансираните, множествени аспекти на майчинския труд, психическото натоварване и социалните очаквания, свързани с него. Творбата се обръща към съвременните дебати за границите – не само геополитически, но и емоционални, телесни и дигитални, като разглежда майчинството като гранично състояние, праг между индивидуалното и колективното, труда и любовта, Аз-а и Другия.
Чрез интегрирането на изкуствен интелект се установява как знанието и грижата циркулират в дематериализирани форми в епохата на алгоритмичната култура, посочва още авторката и добавя, че работата й се противопоставя на институционалните класификации, като вместо това кани към многоезичен диалог. Всеки посетител може да оформи поведението на бота и визуалната среда чрез своите въпроси, подсказвайки, че идентичността не е фиксиран архив.
Форумът „Буна“ се провежда в различни културни пространства във Варна и продължава до 8 септември.