Средната температура за страната е била около 2.1 градуса по Целзий над климатичните норми. Характеризира се с рекордно топли зима и лято, най-топлите от 1930 г. досега. През пролетта и есента средните сезонни температури също са над климатичните норми, но със значително по-малки положителни отклонения. През преходните сезони са регистрирани и единствените 2 месеца с температури под нормите – май (минус 0.8 градуса по Целзий) и ноември (минус 1.2 градуса по Целзий).
Лятото на 2024 г. е най-горещото регистрирано досега. Юни е най-топлият месец юни от 1930 г. насам. През юли и август България е обхваната от поредица горещи вълни (поредни дни с максимални температури на въздуха ≥ 32 градуса по Целзий). Те са повсеместни в периодите 6–24 юли и 8–19 август. В района на Сандански през юли са регистрирани рекордните до момента 9 поредни дни с максимална температура на въздуха над 40 градуса по Целзий. През август в големи райони от централните и източните части на Северна България горещата вълна продължава чак до 26–28 август. В южната половина на страната поредните дни с толкова високи температури са над 25 (от 26–27 юли до 19 август) – в Горнотракийската низина, Ямболско и в крайните югозападни райони. В Дългопол, област Варна, горещият период продължава 33 дни (от 26 юли до 28 август).
ВАЛЕЖИ
Валежите през изминалата 2024 г. средно за страната са близо до климатичните норми, като варират в широки граници през отделните месеци. През повечето месеци отклоненията от нормата са отрицателни. Валежният дефицит през годината е най-силно изразен през февруари (минус 63%) и октомври (минус 66%). С най-много и повсеместни валежи е декември, с положително отклонение от месечната норма средно за страната с около 127%. Предварителните оценки сочат, че за 2024 г. средната годишна сума на валежите е 610 мм (л/кв.м), което е с около 8% под климатичната норма.
ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ
През почти всички месеци на изминалата 2024 г. в различни райони на страната са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които са довели до значителни щети и дори до човешки жертви.
През периода април-септември гръмотевични бури, придружени от интензивни дъждове, силни пориви на вятъра и валежи от град, нанасят поражения на селскостопански площи, жилищни сгради, автомобили и инфраструктура в различни райони на страната. По-значими са щетите от бурите на 25 април, когато напълно са унищожени близо 5000 дка земеделска продукция в Централна Южна България и в Подбалканските котловини. В първите дни на юни конвективни бури, придружени от градушки и силни пориви на вятъра, също нанасят щети на селскостопански площи, пострадали са и жилищни сгради, автомобили и инфраструктура. На места количествата валеж за часове доближават 80% от месечните норми, а големината на градовите зърна варира от лешник до яйце. Най-засегнати са областите София, Велико Търново, Ловеч, Шумен и Стара Загора. На 22 юли мълнии са предизвикали пожар в жилищен блок в Пловдив, а в района на Централен Балкан са довели до смъртта на двама туристи. На 11 септември в резултат на силна гръмотевична буря и проливен дъжд в крайните североизточни части на страната са регистрирани наводнения в градовете Белослав и Каварна. Измереното за 3 часа количество валеж във валежомерна станция Белослав надвишава два пъти месечната норма за района. От наводнението са пострадали 52 домакинства в града.
Високите температури през лятото на 2024 г., липсата на валежи и човешка небрежност са причина на различни места в страната да бушуват десетки пожари. Силните пориви на вятъра допринасят за разрастването на огнените фронтове и затрудняват гасенето. Обявени са частични бедствени положения в някои общини, жителите на няколко села са евакуирани. На 17 юли избухналият в село Воден, община Болярово, пожар унищожава 35 къщи, изгорели са и десетки домашни животни. Селото е евакуирано.
* Данните са по оперативна информация от метеорологичната мрежа на НИМХ. Окончателните резултати и анализи ще бъдат представени в Годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ, който се издава в края на м. март на текущата година. /ПВ/