Използването на изкуствен интелект увеличава екологичния отпечатък, предупреждават експерти


Всеки онлайн въпрос, включително тези към системи с изкуствен интелект (ИИ), увеличава екологичния отпечатък и потреблението на ресурси, включително енергия и вода, пише Асошиейтед прес.
Според специалисти центровете за данни и системите с изкуствен интелект използват нарастващи количества електроенергия и значителни водни ресурси за охлаждане, като технологичните компании не разкриват в пълна степен реалния им разход.
„Изкуственият интелект се движи в посока, противоположна на усилията за декарбонизация и за борба с климатичните изменения“, посочва ученият в областта на когнитивните изчисления Саша Луциони, съоснователка на Sustainable AI Group. По думите ѝ потребителите често използват ИИ за задачи, които могат да бъдат изпълнени и без него, като това допълнително увеличава натоварването на инфраструктурата и вредата за екологията.
Експерти съветват потребителите да ограничат използването на изкуствен интелект за рутинни дейности като прости изчисления, търсене на информация и съставяне на списъци, като подчертават, че най-ниският екологичен отпечатък е при неизползване на подобни системи.
Според доклад на ООН центровете за данни са използвали 448 тераватчаса електроенергия през миналата година - повече от повечето държави в света - и потреблението им може да се удвои в следващите четири години.
Изследователи оценяват, че до 2030 г. водата, необходима за охлаждане на центровете за данни, може да достигне 2,5 трилиона галона, което се равнява на потреблението на питейна вода в света за 1,7 години.
Експертите подчертават, че липсата на прозрачност от страна на големите технологични компании затруднява точното измерване на реалния екологичен отпечатък на отделните заявки към ИИ системите.
Някои специалисти посочват, че потребителите могат да намалят въздействието чрез по-кратки и целенасочени заявки, както и чрез използване на алтернативни търсачки и услуги с по-нисък енергиен разход, допълва Асошиейтед прес.

БНР: Церемонията „Музикант на годината 2025“ – на 29 юни в НМА с галаконцерт на лауреатите

Наградите в националната анкета „Музикант на годината 2025“ ще бъдат връчени на официална церемония с галаконцерт на 29 юни, понеделник,...

Париж

Писателят Георги Господинов е сред финалистите за наградата „Жан Моне“ за европейска литература

Българският писател Георги Господинов е сред финалистите за европейската награда за литература „Жан Моне" за романа си „Градинарят и смъртта“,...

София

Правителството одобри откриването на Институт за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет

Правителството одобри откриването на Институт за геопространствени изследвания и технологии в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проектът се...

Канбера

Над една трета от възрастните в Австралия са със затлъстяване, показва официален доклад

Делът на възрастните в Австралия със затлъстяване е нараснал до почти една трета през периода 2022–2024 г., предава Синхуа, позовавайки...

София

Структурата на БАН включва 44 института, две академични звена и девет общоакадемични помощни звена, каза член-коресподент Евелина Славчева

Структурата на БАН включва 44 института, две академични специализирани звена и девет общоакадемични помощни звена. Числеността ни е приблизитално от...

Видин

Писателят Росен Димитров представи свои книги пред читатели във Видин

Писателят и поет Росен Димитров представи свои книги пред читатели в Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин. Срещата бе организирана...