Изповедта не е формален акт, за да се умием от греховете е нужно покаяние вътре в нас, каза Велбъждският епископ Исаак

"Покайте се, защото се приближи Царството небесно! С този призив излезе на проповед Св. Йоан Кръстител. С този призив и Господ Исус Христос, след като се кръсти в река Йордан, положи началото на своето служение". С тези думи започна днешната неделна проповед в църквата "Св. Димитър" в Кюстендил Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и Български патриарх, и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.
Епископ Исаак посочи, че от житията на светиите черпим много примери за мъже и жени, които са живели почти през целия си живот с греха, но осъзнавайки, че потопени в грехове, живеят в тъмнина и мрак, са разбрали и това, че този път на греховност не води към Царството Божие и спасение на човешките души. "С вяра в Бога, молитва и въздържание, както и с покаяние и сълзи на покаяние, тези мъже и жени се са очистили от греховете, които са имали и до такава степен са живели след това праведно и така  променили своя живот, че са се осветили и днес стоят пред Божия престол", каза епископ Исаак.
"Ние всички пристъпваме към тайнството изповед със съкрушени сърца. Отиваме при свещеника, за да изповядаме греховете си, онова, което сме вършили с дело, със слово и онова, което сме имали в помислите си - против Бога, нашите ближни и нас самите. Но дали наистина се потапяме в банята на покаянието, защото, ако отидем при свещеника и изповядаме греховете си само формално, то това не е умиване от греховете. Умиването става наистина чрез покаянието вътре в нас. Онази тъмнина, която е в нас трябва да я обърнем чрез сълзите на покаянието в светлина", каза в проповедта си епископът.
Той изтъкна още, че покаяние е и това, след като сме сторили нещо лошо и сме се изповядали и разкаяли за него, да се стремим да не изпадаме в същия грях. "Да полагаме всячески старание и с мисли, и с дела, и с живота си, да не повтаряме тези грехове, защото иначе отново цапаме нашата душа и това не ни дава вътрешен мир и спокойствие. Ако искаме да живеем с мир в нашите сърца и мирът да ни заобикаля, то наистина трябва да се каеме за нашите грехове и да изменяме себе си в доброто", каза Велбъждският епископ.
Той посочи още, че за да изменим нашите мисли трябва по-често да се молим и да общуваме чрез Бога.  Ако искаме да изменим нашите дела и волята трябва винаги да се придържаме към доброто, да четем свещеното писание и черпим пример от онези мъже и жени, спомената в Светата Библия и да се учим от тях, защото те са най-добрия пример и  най-добрите учители, каза още в проповедта си епископ Исаак.
"Нека в днешния неделен ден мисълта ни да бъде насочена към онези евангелски Господни слова и да размисляме какво сме сторили – за кое сме се покаяли и наистина ли сме се покаяли, или механично изповядали и следваме отново пътя на греховност. Дали наистина сме променили в духовен план нашия живот. С промяната на нашия живот в духовен план настъпва промяна и във всичко останало – и в семейството, и на работното място, и обществото. Когато наистина следваме Спасителя, то ние променяме себе си", изтъкна още епископ Исаак.
Той допълни, че не бива да искаме опрощение на греховете само във времето на постите, а и във всеки един ден от нашия живот. "Да не се считаме за много праведни, а наистина да се спуснем в дълбините на сърцето си и да потърсим какво таиме там – било то гняв, злоба, ненавист, себелюбие...", каза още Велбъждският епископ.