Преди около десетилетие учените идентифицират малка група хора, които не изпитват удоволствие, когато слушат музика, въпреки че слухът им е нормален и те изпитват удоволствие от други дейности, пише „Сайънс дейли“. Феноменът е известен като „специфична музикална анхедония“. Той се появява, когато регионите на мозъка, които отговарят за слуха, не могат правилно да взаимодействат с областите, които генерират чувството на възнаграждение. В проучване, публикувано в списание Trends in Cognitive Sciences на издателство Cell Press, учените, които за пръв път са описали това състояние, обясняват как то работи в мозъка и защо може да даде по-широка представа как хората изпитват удоволствие и щастие.
За откриване на индивиди с музикална анхедония изследователският екип създал стандартизиран въпросник за оценка - Barcelona Music Reward Questionnaire. Този инструмент измерва какво удовлетворение от музиката намира човек в пет области. Те включват емоционален отговор, регулиране на настроението, социална свързаност, физически движения като танцуване и желание за събиране на нови музикални впечатления. Хората с музикална анхедония имат нисък резултат във всичките пет категории.
Резултатите и от поведенческите експерименти, и от изображения на мозъка, са в полза на идеята, че това състояние произтича от слабата връзка между мрежите на мозъка. Хората с музикална анхедония разпознават и обработват мелодии без затруднение, което показва, че слуховата им система работи нормално – те просто не изпитват удоволствие от това. При сканиране на мозъка с функционален магнитен резонанс се вижда същият модел. Когато слушат музика, тези хора показват намаляване на дейността в системата за възнаграждение – част от мозъка, която обработва възнаграждението, включително от храна, секс и изкуство, но пък реагират нормално на други приятни събития, като печеленето на пари. Това е индикация, че системата за възнаграждение работи, но не ефективно и с обработката на музика.
„Липсата на удоволствие от музиката се обяснява чрез липсата на връзка между системата за възнаграждение и слуховата мрежа, а не с функционирането на самата системата за възнаграждение“, обяснява авторът на проучването от Университета на Барселона Марко-Паярес.
„Използването на нашата методология за изучаване на другите типове възнаграждение може да помогне за откриване на още специфични анхедонии“, казва Марко-Паярес. „Възможно е например при хората със специфична хранителна анхедония да има дефицит във връзката между регионите на мозъка, свързани с обработката на храна, и системата за възнаграждение“, добавя той.
Екипът сега работи с генетици за откриване на гените, които могат да допринасят за музикалната анхедония.