Изучаването на траките става по-популярно и извън България, каза за БТА доц. Алиенор Руфин Солас

Заради впечатляващите изложби на тракийски съкровища, които пътуват по света, както и международното сътрудничество в тази област, изучаването на траките става все по-популярно и извън България, каза за БТА доц. Алиенор Руфин Солас, историк и доцент по гръцка история в Университета на Лотарингия във Франция.
Тя и доц. Иво Топалилов от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките участваха в петнадесетото издание на Софийския фестивал на науката. Те изнесоха лекция на тема „Ами траките? Настоящи и бъдещи изследвания върху Древна Тракия“.
Какво ви вдъхнови да се занимавате с древна история, особено с древните траки?
Алиенор Руфин Солас : - Първоначално се интересувах от политика, което ме насочи към изучаването на история и съвременна история. Но колкото повече научавах за по-древни периоди, толкова повече се увличах. Това, което ми харесва в историята, е изследването – проучването на миналото. Колкото по-малко доказателства има, толкова по-вълнуващо е. Така стигнах до гръцката история и през нея открих траките и Древна Тракия, за която имаме съвсем малко писмени източници, но много материални – археология, епиграфика, нумизматика. Така че има доказателства, но е като пъзел – истинско предизвикателство за хора, които обичат разследванията.
Иво Топалилов : - Прекарах около 10 години в проучване на културата в римска Тракия в нейното сърце - Филипопол. Това, което прави тази култура впечатляваща и интересна, е, че като цивилизация тя се намира на кръстопът между Изтока и Запада. Поради тази причина се преплитат нишки и с други цивилизации, които са съществували както на изток, така и на запад, север и юг. Това прави културата на траките наистина уникална.
Какви предизвикателства срещате в работата си при изучаването на традициите?
Алиенор Руфин Солас: - Основните предизвикателства са свързани с липсата на информация – например за религията, ритуалите, политическата организация и особено ролята на царете в Древна Тракия. Липсват писмените текстове, които те са ни оставили. Имаме доказателства, че цивилизацията е съществувала, но нямаме много информация за нея. Също така е ясно, че те са били силно пренебрегвани от историци. През 19-и и 20-и век фокусът на много историци е бил върху древните гърци и римляни, които са виждали траките като варвари. Поради тази причина е било трудно да си представят, че траките могат да имат комплексни социални и икономически структури.
Иво Топалилов: - Липсата на информация прави траките много интересна цивилизация за изучаване. Всяко ново откритие ти дава възможност да погледнеш на тази цивилизация по начин, по който не е било направено до този момент.
Какви нови открития показахте в София?
Иво Топалилов: - Показахме, че Тракия не е била населена само с траки, но и с други народи, както и че тяхното влияние продължава през цялата Античност. Когато римляните завладяват Тракия и създават провинция Тракия в средата на 1-ви век първоначално животът за траките не се променя драстично. Те обаче са рекрутирани в римската армия и разпращани из цялата империя, което се отразява върху тяхната култура. Последната обаче на места продължава да съществува и запазва своята самобитност.
 Алиенор Руфин Солас: - Показваме, че представата на гърците за траките не е била толкова варварска, колкото по-късно се е смятало – тази идея идва от римляните и е засилена през 19-и и 20-и век.
Имат ли младите интерес към тази част от историята?
Алиенор Руфин Солас: - Да, особено във Франция има студенти, които се интересуват от археология и траките. Заради впечатляващите изложби на тракийски съкровища, които пътуват по света, както и международното сътрудничество в тази област, дисциплината става вълнуваща и извън България.
Иво Топалилов: - В България тракологията е сред водещите хуманитарни науки – не само заради съкровищата, но и заради значението ѝ за националната история.
Върху какво работите в момента?
Алиенор Руфин Солас: - Подготвяме колективна книга, базирана на конференция, проведена в Исперих и посветена на проблема за "имитациите" в Древна Тракия – термин, който в науката често носи предразсъдъци за културна малоценност. Искаме да го преосмислим, особено в контекста на монетите и артефактите от Тракия.
Както писа БТА, Софийският фестивал на науката се проведе от 8 до 11 май в "София тех парк". Целта на форума е да направи науката достъпна, интересна и вдъхновяваща за всички възрасти.