Карибско-френският скулптор Жулиен Крьозе преплете различни култури в павилиона на Франция на Венецианското биенале

Огромен екран с неясни същества и хипнотични картини, гоблени, скулптури и плетеници са сред акцентите в инсталацията на Франция на тазгодишното издание на Венецианското биенале. Тя е дело на карибско-френския скулптор Жулиен Крьозе.
АВТОРЪТ
Роден в Парижкото предградие Льо Блан Менил (Le Blanc Mesnil), Крьозе е израснал на френския остров Мартиника и описва работата си като опит да се бори със сложността на своята френско-карибска идентичност. Никога досега френският павилион не е бил представляван от френско-карибски художник, отбелязва изданието Artnews.
Авторът на материала отбелязва, че Жулиен Крьозе е млад скулптор, който често създава плетеници от метал, пластмаса и въжета, които са съчетани с дълги заглавия, загатващи за миграциите, които са се случвали в Карибите. Той често намира материалите, които използва, а те напомнят на отпадъци, изхвърлени на брега.
ПРОЕКТЪТ
„Въпросите, повдигнати от творбите му, резонират с нашето съвремие. Жулиен Крьозе бе избран и заради хоризонтите, които очертава, преодолявайки противопоставянето между идентичност и универсалност“, казват за Крьозе от Комисията за подбор на френския павилион, цитирани от Artnews.
Според изданието Designboom Жулиен Крьозе превръща френския павилион в мултисензорно потапяне, създавано от  макари с въжета, висящи пружини, екрани и цветни аромати. На 60-ото Венецианско биенале на изкуствата инсталацията отразява карибските корени и френското възпитание на художника и препраща към океански пътешествия и културен синкретизъм – сложен разказ, съответстващ на тазгодишната тема „Чужденци навсякъде“, пише изданието.
Авторът на материала описва проекта на Жулиен Крюзе като духовен, съзерцателен и натоварен със социално-политически въпроси за миграцията, другостта и маргиналността. „Чрез мултимедия, скулптура, поетични колажи и обонятелни възприятия, френско-карибският художник провокира диалог с основополагащите мечти и митове на нашите хибридни общества. В тази творба водата, моретата и океаните са проводници на неговата визия за историята, за движението на хора, идеи и форми. Препратките, които Крьозе черпи от различни географски области около Карибите, Латинска Америка и Западна Африка, намират своя отглас на европейския континент и във Венеция. Изграждайки мостове между ярки култури, неговата органична перспектива показва дълбоките извори на нашата човечност“, пише изданието Designboom.
 ПАВИЛИОНЪТ
„Открит през 1912 г. във Венецианските градини, френският павилион намира своето място до павилионите на великите нации от онова време. Всяка година се редуват визуален артист и архитект като част от събитията, организирани от Венецианското биенале", отбелязват от Френския институт (Institut Francais). 
Френският институт стопанисва френския павилион за международни биеналета на изкуството (от 1948 г.) и архитектурата (от 1980 г.) под двойното ръководство на Министерството на Европа и външните работи и Министерството на културата.
„Днес всяка държава, голяма или малка на световната сцена, знае колко е важно да участва във Венеция. Наистина, биеналето, разглеждано като инструмент за влияние, е уникална възможност за държавите да покажат своята национална културна сцена пред хиляди посетители всяка година“, посочват от института. 
В рамките на Архитектурното биенале през 2023 г. екипът започна да изчислява въглеродното въздействие на френския павилион, като измерването представлява референтна стойност при измерване на бъдещите резултати. Освен това през 2025 г. сградата ще бъде ремонтирана, за да се подобрят нейните енергийни характеристики и възприемането й от обществеността, казват от екипа. Те отбелязват, че Френският институт активно обсъжда въпросите на екологичния преход с кураторите на другите национални павилиони на Венецианското биенале, за да стимулира колективната динамика.
Павилионът може да бъде разгледан до 24 ноември във Венецианските градини.
Както БТА писа, тазгодишното издание на биеналето бе официално открито на 20 април. Негов главен куратор е Адриано Педроза, а темата е „Чужденци навсякъде“.