Харесвам концепцията на Кристо, че когато имаш свобода, можеш да правиш чиста форма изкуство, каза кюстендилският художник Евгени Серафимов


"Имах шанса мой преподавател в университета да бъде състудент на Кристо. Това е моят преподавател проф. Немцов, по методика на изобразителното изкуство. Той много обичаше да ни говори за Христо Явашев", разказа в пресклуба на БТА в Кюстендил местният художник и педагог Евгени Серафимов. Серафимов е и създател на художествената школа "Новите майстори", реализатор и инициатор на грандиозни проекти в Кюстендил.
"През 1996-1997 година, когато учех, България все още се отваряше за новите форми на изкуство. В това време на прехода ние учехме изкуство и имаше човек, който ни говореше за един българин, станал световноизвестен, който прави изкуство, неразбираемо дори за Западния свят, а камо ли за нас, българите", разказва още Серафимов. Според него "опаковането", превръщането на нещо формално във форма на изкуство, заиграването с размера, е наистина фантастично".
"Кристо е от първите автори, при които гигантският размер прави нещата още по-впечатляващи. Помня опаковането на Райхстага, това е нещо, което много ме привлече и аз оттогава следя творчеството на Кристо, Жан-Клод и техните проекти", допълни Серафимов.
Кристо е повлиял и на творчеството на Серафимов. "Със сигурност неговата философия ми се е отразила на 100%. До голяма степен изкуството, което аз правя, тези неща, които са ми интересни - urban art, land art форми, с които се занимавам през последните десет години, и носят популярност, са вдъхновени от проектите на Кристо", казва Серафимов. "Случвало ми се е дори да правят аналогии с него. Когато правехме плаващите картини на Гребната база в Пловдив, тогава името на Кристо Явашев беше използвано като постоянна асоциация", разказва още кюстендилският художник.
"Впечатлен съм от всичките му творби, но най-много от неговата концепция за безполезността на изкуство. Кристо казва: Това, което правим ние, е абсолютно безполезно, светът може да продължи и без него, нашето изкуство не спасява никого, то не издига лозунги, няма никакво послание. Точно в това се крие неговата свобода", допълва Серафимов и отбелязва, че на него именно това много му допада, защото, "когато имаш свобода, можеш да правиш чиста форма изкуство". 
"Независимо, че творчеството на Кристо Явашев е свързано с толкова тежък материал и категорични структури, то докосва абстракцията. Харесва ми този момент, в който изкуството живее във всеки един, който го наблюдава по различен начин", казва още Серафимов.
Разказва, че последната творба на Кристо - опаковането на Триумфалната арка в Париж, осъществена след смъртта му, вади много асоциации чрез опаковането на символа на свободата на Европа, превръщайки го в продукт и карайки го да изчезне.
"За мен това е много интересно. Да не говорим за естетиката, за красотата, която се случва, когато той направи своето поредно произведение – тази игра на светлина, на сянка. Защото това е скулптура, която превръща от нещо толкова монолитно, като Райхстага или Триумфалната арка в нещо все едно ефимерно. Тук се задава се въпросът за вечността, защото тези сгради, които изглеждат вечни, изчезват с един проект", разказа още Серафимов и допълни: "Всъщност всяко едно произведение на изкуството ще изчезне. Това е заложено още в самото му създаване. Нищо не е вечно. И точно тази игра с вечността и с временното, както и факта, че Кристо залага не просто на временното, а неговите произведения винаги са кратковременни. Това прави нещата да отиват в сферата на преживяването", допълва кюстендилският художник.
Разказва, че именно там намира връзка с проектите, реализирани в Кюстендил през последните години. "Те също са временни и са създадени с прогнозиран финал. Всичките неща, много трудоемки проекти, свързани с много хора, изживявания, дискусии, са продължили да живеят само в сърцата на хората, които са ги преживели и участвали в тяхното създаване". През миналата седмица в Кюстендил, едно от последните неща, което беше създадено от школата "Новите майстори" край коритото на река Банщица - Гайтаните, получи своя финал превръщайки се  в най-дългата стена за рисуване.
Целта на тези гайтани беше да привлекат вниманието към тази стена като към място за изкуство и те си свършиха работата, допълва Серафимов.
"Ние хората се страхуваме, че ще изчезнем, че името ни ще изчезне, а при художниците това е силно заложено – да искаме да оставим нещо, което да остане във времето. Но това не е необходимо. Разбирам тази философия на Кристо и усещам, че тя докосва религията, вярата. Не е просто само естетика и пластично търсене", допълва още Евгени Серафимов.

Варна

Във Варна се открива юбилейното издание на Международния музикален фестивал „Варненско лято“

Международният музикален фестивал (ММФ) „Варненско лято“ се открива тази вечер в 20:00 часа във Фестивалния и конгресен център във Варна. ...

Свищов

Свищов чества 149 години от освобождението си

Днес се навършват 149 години от освобождението на Свищов. На 27 юни 1877 г. Свищов става първият български град, освободен...

София

Започва Sofia Live Festival

Започва двудневния Sofia Live Festival. Събитието ще се състои днес и утре на Vidas Art Arena в Борисовата градина. На...

Петрич

Фестивалът „Културама“ в античния град Хераклея Синтика край Петрич беше открит с концерта „Водите на март“

С концерта „Водите на март“ беше открит фестивалът „Културама“ в Хераклея Синтика. Първата фестивална вечер събра любители на музиката и...

Канбера

Учени откриха следи от дълги и разклонени „реки от магма" в недрата на кората на Марс

Астрономи са открили доказателства, че на дълбочина 24 километра в недрата на Марс има разклонени мрежи от пукнатини и канали,...

Свищов

Традиционна българска везба, фолклорно изкуство и знание за билкарството представят на осмото издание на Фестивала на шевицата в Свищов

Свищов е домакин на Осмия фестивал на шевицата, който в рамките на три дни - от 26 до 28 юни,...