Харесвам концепцията на Кристо, че когато имаш свобода, можеш да правиш чиста форма изкуство, каза кюстендилският художник Евгени Серафимов


"Имах шанса мой преподавател в университета да бъде състудент на Кристо. Това е моят преподавател проф. Немцов, по методика на изобразителното изкуство. Той много обичаше да ни говори за Христо Явашев", разказа в пресклуба на БТА в Кюстендил местният художник и педагог Евгени Серафимов. Серафимов е и създател на художествената школа "Новите майстори", реализатор и инициатор на грандиозни проекти в Кюстендил.
"През 1996-1997 година, когато учех, България все още се отваряше за новите форми на изкуство. В това време на прехода ние учехме изкуство и имаше човек, който ни говореше за един българин, станал световноизвестен, който прави изкуство, неразбираемо дори за Западния свят, а камо ли за нас, българите", разказва още Серафимов. Според него "опаковането", превръщането на нещо формално във форма на изкуство, заиграването с размера, е наистина фантастично".
"Кристо е от първите автори, при които гигантският размер прави нещата още по-впечатляващи. Помня опаковането на Райхстага, това е нещо, което много ме привлече и аз оттогава следя творчеството на Кристо, Жан-Клод и техните проекти", допълни Серафимов.
Кристо е повлиял и на творчеството на Серафимов. "Със сигурност неговата философия ми се е отразила на 100%. До голяма степен изкуството, което аз правя, тези неща, които са ми интересни - urban art, land art форми, с които се занимавам през последните десет години, и носят популярност, са вдъхновени от проектите на Кристо", казва Серафимов. "Случвало ми се е дори да правят аналогии с него. Когато правехме плаващите картини на Гребната база в Пловдив, тогава името на Кристо Явашев беше използвано като постоянна асоциация", разказва още кюстендилският художник.
"Впечатлен съм от всичките му творби, но най-много от неговата концепция за безполезността на изкуство. Кристо казва: Това, което правим ние, е абсолютно безполезно, светът може да продължи и без него, нашето изкуство не спасява никого, то не издига лозунги, няма никакво послание. Точно в това се крие неговата свобода", допълва Серафимов и отбелязва, че на него именно това много му допада, защото, "когато имаш свобода, можеш да правиш чиста форма изкуство". 
"Независимо, че творчеството на Кристо Явашев е свързано с толкова тежък материал и категорични структури, то докосва абстракцията. Харесва ми този момент, в който изкуството живее във всеки един, който го наблюдава по различен начин", казва още Серафимов.
Разказва, че последната творба на Кристо - опаковането на Триумфалната арка в Париж, осъществена след смъртта му, вади много асоциации чрез опаковането на символа на свободата на Европа, превръщайки го в продукт и карайки го да изчезне.
"За мен това е много интересно. Да не говорим за естетиката, за красотата, която се случва, когато той направи своето поредно произведение – тази игра на светлина, на сянка. Защото това е скулптура, която превръща от нещо толкова монолитно, като Райхстага или Триумфалната арка в нещо все едно ефимерно. Тук се задава се въпросът за вечността, защото тези сгради, които изглеждат вечни, изчезват с един проект", разказа още Серафимов и допълни: "Всъщност всяко едно произведение на изкуството ще изчезне. Това е заложено още в самото му създаване. Нищо не е вечно. И точно тази игра с вечността и с временното, както и факта, че Кристо залага не просто на временното, а неговите произведения винаги са кратковременни. Това прави нещата да отиват в сферата на преживяването", допълва кюстендилският художник.
Разказва, че именно там намира връзка с проектите, реализирани в Кюстендил през последните години. "Те също са временни и са създадени с прогнозиран финал. Всичките неща, много трудоемки проекти, свързани с много хора, изживявания, дискусии, са продължили да живеят само в сърцата на хората, които са ги преживели и участвали в тяхното създаване". През миналата седмица в Кюстендил, едно от последните неща, което беше създадено от школата "Новите майстори" край коритото на река Банщица - Гайтаните, получи своя финал превръщайки се  в най-дългата стена за рисуване.
Целта на тези гайтани беше да привлекат вниманието към тази стена като към място за изкуство и те си свършиха работата, допълва Серафимов.
"Ние хората се страхуваме, че ще изчезнем, че името ни ще изчезне, а при художниците това е силно заложено – да искаме да оставим нещо, което да остане във времето. Но това не е необходимо. Разбирам тази философия на Кристо и усещам, че тя докосва религията, вярата. Не е просто само естетика и пластично търсене", допълва още Евгени Серафимов.

Ловеч

Средно училище „Св. Климент Охридски” в Ловеч връчи дипломите на своите зрелостници, трима от които са отличници

Средно училище (СУ) „Св. Климент Охридски” в Ловеч връчи дипломите на своите зрелостници от паралелката с хуманитарен профил с профилиращи...

Гоце Делчев

Съвременни технологии и креативен дизайн представиха учени и ученици в Гоце Делчев

Демонстрация на съвременни постижения в областта на роботиката и технологиите се състоя в малката зала на Дома на културата в...

София

„По вода“ е мотото на „Топло фест“ тази година

„По вода“ е мотото на шестия „Топло фест“ тази година – от 27 до 29 юни, съобщават от „Топлоцентрала“, домакин...

Белград

"Обградените острови" вдъхновили още преди университета архитект Мая Лалич от Сърбия

Сръбският архитект Мая Лалич видяла за първи път творби на Христо Явашев - Кристо, още преди да започне да учи...

Цюрих

Ледниците в Швейцария заприличват на швейцарско сирене заради климатичните промени

Климатичните промени изглежда превръщат някои от прочутите ледници в Швейцария в подобие на швейцарско сирене, казват местни глациолози, цитирани от...

София

Изложба представя произведения, създадени в Синеморец

Селекция от произведения, създадени по време на международната резиденция за съвременно изкуство Asti Art Residency в Синеморец (2024), представя галерия...