Според Петров подобни символи имат важно значение за общността и за самоопределянето ѝ. "Химнът е оригинален знак, че съществуваш, че си различен от другите и си уникален", посочи Петров. По думите му химнът трябва да произлиза от самото училище.
Борислав Петров разказа и за създаването на химна на Пазарджик, за сътрудничеството си с поета Митко Начев и за предизвикателствата, които са съпътствали утвърждаването на символната за града творба.
Текстът е създаден много бързо, но по-важен се оказва моментът, в който започнали да усещат строфите и като музика. "Хората не четат химни по цял ден. Те ги слушат. И химнът трябва не просто да звучи. Трябва да прогърми", подчерта творецът. Според него всяка дума трябва да носи сила и звучност. За музика на химна на града е одобрена композицията на маестро Григор Паликаров. Беше много стилно и силно, отбеляза Петров.
Той засегна и темата за ролята на изкуствения интелект в създаването на подобни произведения. Според него технологиите могат да генерират текст, но не и да създадат човешката история зад него. "Изкуственият интелект може да го напише по-добре от нас сигурно. Но никога слушателите няма да го свържат с жив човек, за него няма какво да се разкаже", каза той. Борислав Петров подчерта, че легендата около създаването на един химн – преживяванията, разговорите, съмненията и вдъхновението, е неразделна част от неговата стойност. "Това изстрадване на текста, синхронът между живи хора е неповторим. Човешкото присъствие в творческия акт е незаменимо“, добави творецът.
Борислав Петров е роден през 1966 в София. Завършва филология и журналистика. Работил е в БТА, бил е и кореспондент за Пазарджишка област на в. "Стандарт". Носител е на националните литературни награди "Никола Фурнаджиев", "Милош Зяпков", "Иван Динков" и "Теодор Траянов". Член е на Съюза на българските писатели.