Храмов празник отбеляза 189-годишната църква "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" във Велико Търново

Със своите дела свети Николай Мирликийски Чудотворец утвърждава една от най-важните християнски повели – едната ръка да не знае какво прави другата. Това каза в своята проповед след тържествената литургия в храма „Свети Николай“ във Велико Търново свещеноиконом отец Славчо Иванов.
Той припомни част от чудесата, сътворени от светеца, свързани със спасяването на моряците от бурното море, с предотвратяване на екзекуцията на несправедливо осъдени и как със словото и делата си увлича хората да приемат благодатта на християнството. Знаменателно е как помага на един баща да задоми трите си дъщери, като тайно хвърля три кесии златни жълтици през прозореца на дома му. Когато бащата вижда кой е този благодетел, светията го призовал да не казва на хората. По този начин и днес до нас е стигнал заветът, че вършейки добри дела, ние трябва да ги крием, да не ги показваме. „Както крием паденията и греховете си, така трябва да крием и добрите си дела“, каза отец Славчо.
Не е случайно, че житието на светеца, живял през III-IV век,  е едно от най-преразказваните, а чудесата описани в него са причина преди 200 години, предците на днешните великотърновци, когато са решили да изградят храм, в който да се служи на български език, са избрали този храм да носи името на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, каза отец Славчо. Така след изграждането му преди 189 години е бил осветен и до ден днешен носи това име, а догодина предстои празничното отбелязване на 190 години от освещаването му, припомни отец Славчо.
По традиция, в чест на светeца, в двора на църквата беше приготвен, осветен и раздаден рибен курбан за здраве. За 14-а поредна година готвачите Димитър Димитров и неговият помощник бургазлията Христо Янакиев сготвиха рибена чорба с 20 килограма шаран, толстолоб и девисил, донесен от Черноморието. Част от гозбата ще бъде предоставена на Многопрофилната областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново. В следобедните часове църквата се изпълни с православни песнопения, в изпълнение на възпитаниците на Неделното училище към храма и хорът, който всяка неделя придружава с гласовете си неделните литургии.
Храм „Св. Николай“, заедно с прилежащите му камбанария и Църковно училище в двора, от миналата година е обект с класификация на единична архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност от Възраждането, с категория „национално значение“. Паметна плоча на фасадата на църквата увековечава факта, че в църквата през февруари, 1879 година са се състояли неофициалните заседания на Учредителното събрание с български делегати от Мизия, Тракия и Македония. За ремонта на църквата е открита дарителска сметка, средства продължават да се събират.