Директорът разказа за творбите на скулптора, които са из целия град. Сред тях са паметникът на Стефан Караджа, каменните пластики на Адриана Будевска и Атанас Попов , които са в Драматичен театър “Йордан Йовков“. Асен Попов е монументалист и голяма част от нещата са в паркова среда, посочи Недков.
Директорът изказа голяма благодарност към близките на Асен Попов, които сами са потърсили галеристите и продължават да поддържат връзка, а през декември се очаква да пристигнат от Канада, където успешно се развиват и да добавят още творби. Сред тях са три огромни пластики 3,5 на 2 метра. За тези произведения галеристите търсят подкрепата на община Добрич, за да бъдат поставени на подходящо място.Заместник-кметът 'Хуманитарни дейности' на Община Добрич д-р Емилия Баева каза, че това дарение е поредното признание за добричката галерия и е жест към общината и гражданите на града. От общината са подготвили благодарствен адрес, който да изпратят на дарителите.
Изложбата с дарените творби на Асен Попов и скулптурите от фонда на Художествена галерия – Добрич са експонирани в Зала 5 и ще могат да бъдат разгледани до 17 октомври.
Скулпторът и художник Асен Борисов Попов (1925-2008) е роден в Добрич. Завършва Национална художествена академия „Николай Павлович” през 1959 г. при проф. Любомир Далчев, специалност „Монументална скулптура”.
Асен Попов работи предимно портрети и монументална скулптура. По-голямата част от творчеството му е свързано с Добруджа и нейната история – от Шабла до Дуранкулак, от Калиакра до Стожер и от Ген. Тошево до Добрич и Балчик. „Добруджанец в кръвта си, минал през борбите за освобождение на Добруджа, през дългия си и активен творчески път не престава да носи тази своя принадлежност“, казва за него дъщеря му.
Автор е на редица монументални композиции – „Отечествената война“ (1968 г.) с колектив в Добрич, Паметник на Дуранкулашкия бунт (1970) в с. Дуранкулак, релефната композиция „Добротица“ (1968) на нос Калиакра, паметниците на Стефан Караджа, Йордан Йовков, Адриана Будевска и др. в Добрич, Паметника на свободата в с. Стожер, на Йордан Йовков (1959) и на ген. Стефан Тошев в гр. Генерал Тошево, на Дора Габе в с. Дъбовик и др.