Художествената галерия във Велико Търново представя изложба с картини от фонда си по случай 150 години от Априлското въстание
Галерията притежава една от най-големите колекции от художествени творби на историческа тема в страната, подчерта д-р Митев. Историческата тема поставя специфични изисквания пред изкуството, особено пред живописта – личната интерпретация на художника и субективната трактовка в известна степен са ограничени от конкретните факти, коментира д-р Митев. Тъй като творецът отразява една далечна за самия него действителност, това съдържа риск тя да бъде изопачена. Затова художниците търсят подходящите пътища, по които да влязат в епохата и да се докоснат до нейната същност. За да отговарят произведенията на важността на темата, те трябва да бъдат солидно изградени, със сериозност в отношението на авторите към събитието. Такива са двете представени в експозицията картини – „Търново 1876“ на Владимир Кавалджиев от 1969 г. и „Портрет на Васил Левски“ от Анастасия и Димитър Угринови от 1973 г.
Априлското въстание е въстание на българските селяни, на занаятчиите, дребните търговци и на народната интелигенция. Наред с основните движещи сили, важна роля в него има възрожденската интелигенция. Това е отразено в избраните графични произведения. Част от тях принадлежат към цикли, тъй като тази форма в графичното изкуство е особено подходяща за историческата тематика. Цикълът дава възможност на авторите да проследят последователни събития и образи, характерни за времето и пространството, и позволява да се разкрият различни страни на дадено събитие или случка, обясни директорът на Художествената галерия.
Художникът Иван Бочев разглежда въстанието в един по-метафоричен план в „Знамето“ и „Перущица“ – два офорта от цикъла „Родина“, посочи д-р Митев. Чрез дълбочината на алегоричното мислене Бочев предава драматизма на събитието. Графиката на Илия Петров „Сражение при Дряновския манастир“ въздейства с цялостната си атмосфера. Творбите на Спиридон Борисов „Началото“ и „Кървавата стена“ от цикъла „Героичен кръвеник“, на Тодор Панайотов - „Четник във вериги на заточение“, на Григор Спиридонов -„Ангария“, „Деветте дни“, „Ще те жаля, синко, ще те тъжа...“, „Българка“ и „Бяла черква“ от цикъла „Април 1876 г.“, притежават респектиращи солидност и сериозност. Значителните художествени обобщения чрез подчертаната експресивност водят до синтез на символното съдържание и начина на графично изграждане.
Графичното портретиране като по-сродно със старите фотографии, литографии и други видове печат с ликове, познати от вестници и списания, носи белега на историческа достоверност едновременно с общия стремеж към осъвременяване на образа, каза още д-р Митев. В подбраната експозиция присъстват портретите „Ръководителят Фильо Радев“ на Иван Маринов, „Ана Панайотова 1876 г.“ на Галилей Симеонов и „Бачо Киро“ на Трендафил Трендафилов.
Освен постоянната експозиция на галерията, в залите ѝ могат да бъдат разгледани още две временни изложби. Едната от тях е „Мигове“, посветена на 125 години от рождението на художника Рафаел Михайлов (до 31 май), а другата - „Ангел Каранешев. Рисунки от Търново и околността“, посветена на 120 години от рождението на художника (до 10 май).