Художникът Атанас Яранов има точна рисунка, с която анализира света около себе си, казва за БТА изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева

Отбелязваме 85 години от рождението на художника Атанас Яранов - творил в областта на фигуралната композиция, портрета, кавалетната и монументалната живопис. 
Атанас Яранов-Шаро е роден на 13 юли 1940 г. в София. Той е син е на Димитър Яранов - географ и геолог, а дядо му Атанас Мицов Яранов, роден в Кукуш, е доброволец в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913).
„Дядо му е бил един от първите дипломати, също така и учен полиглот. В края на живота си, след 80-ата си годишнина, дядо му започва да прави скулптури. Баща му е един от най-известните наши учени - географи, който по време на промените след 9 септември изчезва при изследователска експедиция. От двамата си родители Яранов приема една интровертност, която му позволява изследователски характер. Това, което го отличава като автор, е, че има точна рисунка, с която анализира света около себе си. Той е човек, който твори в ателието си, през повечето време. В допълнение, Яранов пресъздава и отделни части от своето ателие. Преди да прави живопис, Яранов прави различни рисунъчни варианти на композицията", разказва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева пред БТА.
Завършва „Декоративно-монументална живопис“, откроява се като творец на стенописи, мозайки и кавалетни платна
През 1965 г. Атанас Яранов завършва „Декоративно-монументална живопис“ при проф. Георги Богданов във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, днес Национална художествена академия.
От 1969 г. той е член на Съюза на българските художници (СБХ) и участва дейно в художествено-творческия живот на съюза.
„Още не смятам, че съм се изградил напълно като творец. Просто се старая да бъда колкото се може по-близо до моите представи за мисията на художника“, споделя Яранов в интервю през 1978 г.
Още с първите си изяви в средата на 60-те години на 20-и век той се откроява като творец на стенописи, мозайки и кавалетни платна с подчертано монументално звучене. Изгражда изображенията с тежка, плътна линия и категорична, сякаш скулптирана форма. Тематичният кръг на творчеството му обхваща сюжети с предимно фолклорна и митологична насоченост. Централно място заемат темите за раждането и смъртта, за скръбта и страданието, за смирението и покаянието - тревожните и вечни въпроси на битието.
Атанас Яранов работи в областта на кавалетната и монументална живопис. Създава редица творби в техниката сграфито, мозайка и бетонова пластика.
Участва в създаването на стенно-монументалната украса на Димитровград
Художникът е автор е на творбите: „Жени с коне“ (1971, Художествена галерия в Смолян), „Емиграция“ (1978, Национална художествена галерия), „Оброк“ (1983, Художествена галерия в Плевен), „Балада“ (1986, Художествена галерия в Самоков), „Птиците“ (1986, Художествена галерия в Силистра) и на други.
Яранов взима активно участие при създаването на стенно-монументалната украса на Димитровград. През 1973 г. художникът монументалист проектира и реализира шест свои творби на територията на града. Две от тях са изпълнени в техниката сграфито и се наричат „Мир“ и „Семейство“, а останалите четири произведения са бетонови релефи - „Бригадирско строителство“, изпълнено върху фасадата на осеметажен блок, разположен на „Христо Смирненски“ 2; „Плодородие“, изпълнено върху фасадата на осеметажен блок, разположен на улица „Христо Смирненски“ 6; „Древна история“, изпълнена върху панелен блок на ул. „Христо Смирненски“ 4; „Река Марица“, ситуирано на калкан на панелен блок на ул. „Христо Смирненски“ 10.
Сред неговите емблематични произведения са също и мозайката „Дионисиев празник“, фоайе на зала 2, в Националния дворец на културата, 1981 г., и мозайката, Партиен дом, Благоевград, 80-те години на 20-и век.
Има самостоятелни изложби, носител е и на много награди
Атанас Яранов прави самостоятелни изложби в София (1975), Пловдив (1971), Варшава (1973), Братислава (1974), Варна (1978). Негови творби се намират в частни колекции в България и чужбина.
Яранов е носител на награда от Втората национална младежка изложба, София (1978); награда от Третата национална младежка изложба, София (1979); награда от Третото триенале на реалистичната живопис, София (1979); на наградата „Илия Петров“ на Съюза на българските художници (СБХ) за монументално-декоративна живопис; наградата на Съюза на българските художници на името на „Владимир Димитров – Майстора“ (1982) и на наградата за живопис „Захари Зограф“ (1985).
Атанас Яранов-Шаро умира на 14 август 1988 г. в София.
Най-големият колекционер на картини от Атанас Яранов е Боян Радев, който е бил сред най-близките приятели на художника.
„Атанас Яранов е избраникът на съдбата“, казва Светлин Русев при откриването на изложбата на Яранов в галерия „Райко Алексиев“ в София на 19 октомври 2000 г., по повод 60-годишнината от рождението на твореца.
На 13 май 2025 г. в галерия „Анел“ се открива изложбата „Рицарят на светещата линия“ по повод 85 години от рождението на Атанас Яранов. Експозицията представя рисунки на автора от различни творчески периоди, създадени преди 1985 г. в България и по време на престоя му във Франция.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/886811-izlozhba-po-povod-85-godini-ot-rozhdenieto-na-atanas-yaranov-shte-bade-otkrita-n
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/889815
Енциклопедия България, София 1981, т. 7, с. 585
Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 12, с. 4938
В. „Народна младеж“, бр. 14, 20.1.1978
В. „Работническо дело“, бр. 229, 16.8.1988
В. „Стандарт“, бр. 2827, 2.11.2000
https://artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=100