Приети за вписване бяха планината Кумган в Кореа, комплекс Гола-Тивай в Сиера Леоне, Национален парк Мапуто в Мозамбик, архипелаг Биджагош – Омати Миньо в Гвинея-Бисау, Национален парк „Фонг Ня-Ке Банг“ и Национален парк „Хин Нам Но“ (разширение на „Национален парк Фонг Ня-Ке Банг“, вписан от Виетнам през 2003 г.) във Виетнам, и склоновете на Мьонс Клинт в Дания.
Планината Кумган в Кореа е наричана Диамантената планина от морето, известна със своите почти бели гранитни върхове, дълбоки долини, водопади и девствени екосистеми, извисяващи се до близо 1600 метра. „Тази свещена планина е ключов център на планинския будизъм, с традиции, датиращи от V век. Културният пейзаж включва древни отшелнически обители, храмове, ступи и каменни гравюри, много от които се намират във външната и вътрешната зона на Кумган. Три храма все още са действащи и представляват изключително свидетелство за вековна будистка практика, като материалното и нематериалното наследство са дълбоко преплетени с природния ландшафт“, отбелязват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
Комплекс Гола-Тивай в Сиера Леоне включва Националния парк „Гола Рейнфорест“ и Защитената територия за диви животни на остров Тивай. На сайта на ЮНЕСКО е посочено, че обектът се намира в горната част на гвинейската гора. Районът приютява над 1000 растителни вида (113 ендемични), 55 вида бозайници (19 глобално застрашени) и ключови видове като африканския горски слон и хипопотама джудже. Също така поддържа до 448 вида птици, включително застрашената скална птица с бяло теме (White-necked Rockfowl). Районът е богат на сладководни риби, пеперуди и водни кончета, осигурява жизненоважни хабитати и екосистемни услуги, като отразява висока природозащитна стойност и екологична цялост, отбелязват още те.
„Комплексът Гола-Тивай е скъпоценност на биоразнообразието, убежище за редки и застрашени видове и модел за управление от страна на общностите“, каза Одре Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО след вписването на обекта. По думите й това вписване потвърждава ангажимента на Сиера Леоне към опазването на своето наследство. „То също така илюстрира ангажимента на ЮНЕСКО към засилване на представителността в Списъка на световното наследство“, казва още Одре.
Национален парк Мапуто в Мозамбик е трансгранично разширение на южноафриканския Влажен парк iSimangaliso, вписан през 1999 г. Той обхваща сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми и е дом на близо 5000 вида. Обектът допълва природозащитните стойности на iSimangaliso, като засилва опазването на биоразнообразието в екорегиона Мапуталенд, посочват от пресцентъра на ЮНЕСКО. Те допълват, че обектът съдържа разнообразни хабитати, включително езера, лагуни, мангрови гори и коралови рифове. Паркът се намира в горещата точка на биоразнообразие Maputaland-Pondoland-Albany и отразява висока степен на ендемизъм и продължаващи природни процеси, подчертавайки дългогодишното регионално сътрудничество в областта на опазването.
Архипелаг Биджагош – Омати Миньо в Гвинея-Бисау включва непрекъсната поредица от крайбрежни и морски екосистеми, отговарящи на морските и приливно-отливните зони на най-добре запазените части от архипелага Биджагош в Гвинея-Бисау. Архипелагът е единственият действащ делтов архипелаг на атлантическото крайбрежие на Африка и един от малкото в света, информират от пресцентъра на ЮНЕСКО.
„Този обект е дом на богато биоразнообразие, включително застрашените зелена костенурка и кожеста костенурка, ламантини, делфини и над 870 000 мигриращи брегови птици. Съдържа мангрови гори, тинести плитчини и приливно-отливни зони, които са жизненоважни за морския живот, както и редки растителни видове, разнообразни рибни популации и колонии от птици. Остров Поилао е от световно значение като място за гнездене на морски костенурки“, отбелязват още те.
Национален парк „Фонг Ня-Ке Банг“ и Национален парк „Хин Нам Но“ (разширение на „Национален парк Фонг Ня-Ке Банг“, вписан от Виетнам през 2003 г.) във Виетнам представляват трансгранично разширение на виетнамския парк „Фонг Ня-Ке Банг“, вписан през 2003 г. Разположени в планините Аннам, те се отличават с груби карстови пейзажи, дълбоки пещери – включително обширната пещера Се Банг Фай – както и с богато биоразнообразие и свързани с него местни традиционни практики, посочват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
От там отбелязват, че паркът се намира в биоразнообразния гореща точка Индо-Бирма и е дом на над 1500 растителни и 536 вида гръбначни животни, включително много ендемити и световно застрашени видове като червеноногия дук (Red-Shanked Douc Langur) и суматранския панголин (Sunda Pangolin). „Уникални видове като лаоския скален плъх и гигантския ловджийски паяк също обитават тази територия. Разнообразните екосистеми обхващат гори от ниските части до високопланински карстови местообитания“, казват те.
Обектът на Дания – скалите Мьонс Клинт, поддържа редки местообитания като варовити тревни съобщества и букови гори, в които се срещат разнообразни растителни и животински видове, включително 18 вида орхидеи и почти застрашената Голяма синя пеперуда (Large Blue). Ерозията постоянно разкрива нови фосили и променя очертанията на скалите, отбелязват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
„С впечатляващ глациотектоничен пейзаж, оформен от ледници през плейстоцена, обектът включва варовикови скали, хълмист терен, форми на релефа като каме и котловини, както и отточни равнини. Видимите напречни разрези на скалите разкриват интензивни гънки и разломи в кредовия варовик и кватернерните седименти“, посочват те.
Обектът Източномонголски степи в Монголия бе препоръчан за отлагане след разглеждане на кандидатурата.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.