По този начин смехът, танците и човешката свързаност се превръщат в инструменти за кампанията, дълго време доминирана от усещането за неотложност и жертвоготовност.
По време на семинар в долината Хъдсън, щата Ню Йорк, група присъстващи се откроява със своя постоянен смях. Това са климатични активисти, които не пренебрегват кризата, а търсят нов начин за ангажиране с нея. Работилници, книги и обучения, свързани с този въпрос все по-често поставят акцент върху общността, мотивацията и емоционалната устойчивост, вместо върху чувството за вина и тревожност. Дори отбелязването на Деня на Земята все по-често съчетава протест и празничност, отбелязва Асошиейтед прес.
Активистката Катрин Уилкинсън подчертава, че радостта е необходима именно в трудни времена и психолозите също подкрепят този подход. Хора като нея искат да впрегнат щастието, за да захранват онези, които се борят за ограничаване на изгарянето на въглища, петрол и газ и задържащите топлината газове, които те отделят, допринасяйки за затоплянето на Земята.
В неотдавнашна реч Уилкинсън нарече силата и радостта „наистина мощен инструмент към даровете, които искаме да предложим в това време на огромни проблеми, но и огромни възможности“, съобщи Асошиейтед прес.
Оптимизмът обаче не означава отричане на реалността. Костариканска дипломатка Кристиана Фигерес, изиграла ключова роля за Парижкото споразумение за климата, подчерта, че тревогата и скръбта трябва да бъдат признати и превърнати в действие. Целта е хората да развият усещане, че могат да влияят върху промяната.
Тази промяна личи и в подхода към решенията. Вместо акцент върху лишенията, изследователи като Елизабет Дън насърчават хората да изграждат устойчиви навици, които носят удовлетворение - защото именно те се запазват най-лесно във времето.
Опитът показва, че страхът често води до отдръпване. Когато темата се представя по-достъпно и вдъхновяващо, хората са по-склонни да се ангажират с нея. Участници в подобни мотивационни инициативи, фокусирани върху щастието и радостта споделят, че ефектът не е обезсърчаване, а напротив – че им дава усещане за смисъл и енергия за действие, допълва Асошиейтед прес.