Климатичните промени не само застрашават здравето на планетата, те влияят и на човешкото поведение, каза за БТА д-р Зорница Спасова

Климатичните промени не само застрашават здравето на планетата, те влияят и на човешкото поведение, каза в интервю за БТА д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи.
В интервюто Спасова посочи, че тенденциите на повишаване на температурите в световен мащаб не само влияят върху природата, но – както показват международни проучвания,  са пряко свързани с нарастването на агресията и случаите на насилие в семейството.
Каква е връзката между повишаването на температурите и увеличението на домашното насилие?
- Горещините правят хората по-агресивни. Това вече е научен факт. Връзката между жегата и насилието е установена още през XIX век с формулирания т.нар. „термичен закон в криминалистиката“, според който престъпленията срещу личността достигат максимум през лятото, а тези срещу имуществото – през зимата.
Има ли емпирични доказателства за тази връзка?
- Да.  Ново проучване на ООН в рамките на инициативата „Spotlight“ предупреждава, че “всяко покачване на глобалната температура с 1 градус поЦелзий е свързано с 4,7% увеличение на насилието от интимния партньор. При сценарий със затопляне с 2 градуса, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще бъдат жертва на домашно насилие всяка година до 2090 г. А при сценарий с 3,5 градуса, този брой се увеличава повече от 2 пъти.
Също така испански изследователи от Института по обществено здраве анализираха данни за периода от 1 май до 30 септември за годините между 2008–2016 г. в Мадрид. Те откриват, че горещите вълни са свързани с увеличаване на случаите на насилие. Рискът от фемицид, преднамерено убийство на жени заради тяхната полова принадлежност, нараства 3 дни след горещата вълна, броят на полицейските сигнали – 1 ден след нея, а обажданията на телефонни линии за помощ – след 5 дни. Данните показват до 28% увеличение на фемицидите по време на горещи вълни.
Можем ли климатичните промени да разглеждаме като допълнителен рисков фактор за домашно насилие?
- Определено. Климатичните промени засилват социалния и икономическия стрес, който е основна причина за нарастването на насилието срещу жени и момичета. Прогнозите показват, че това може да доведе до 10% ръст на насилието до края на века. Обедняване, безработица, загуба на реколти, инфлация, влошено здраве – всички те са свързани с климатичните промени и повишават напрежението в дома. Последиците обикновено се поемат от по-слабите членове – жените, децата и възрастните хора.
Има ли доказателства, че жегата влияе върху агресията и в други среди, извън домашната?
- Да. Дори в затворите, където условията са еднакви за всички, горещите дни увеличават агресията с 18%. Жегата влияе не само върху насочването на гнева към другите, но и към себе си – има по-висок риск от самоубийство в по-горещите дни. Изследванията показват, че някои хора са по-гневни и избухват по-често, когато им е горещо.
Могат ли институциите да съчетаят борбата с климатичните последствия и превенцията на домашното насилие?
- Засега малко държави официално признават връзката между климата и насилието в стратегическите си документи. Проблемът тепърва се осмисля. Според мен е нужно Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), здравните власти и неправителственият сектор да работят заедно срещу горещите вълни. Логично е – ако се справим с жегите, ще намалее и насилието.
Как климатичните промени влияят върху културните норми, свързани с насилието?
- Мнозинството жертви на домашно насилие са жени. Властта и икономическите ресурси от векове са предимно съсредоточени в ръцете на мъжете. Ако приемем патриархата като културна норма, то той често изостря негативното въздействие на изменението на климата върху жените и маргинализираните групи. Жените понасят по-голямата тежест от домакинската работа, включително събирането на вода, грижите за деца и възрастни, особено по време на климатични бедствия като суши или наводнения.
Освен това жените имат ограничен достъп до ресурси. Патриархалните общества често ограничават достъпа на жените до земя, кредити и правомощия за вземане на решения, което възпрепятства способността им да се адаптират към изменението на климата. Също така, климатичните промени се отразяват различно върху здравето на мъжете и жените, като жените са по-засегнати. 
Не на последно място, жените често са и изключени от вземането на решения в климатичната политика, което води до решения, които не отговарят на техните нужди и уязвимости.
Има ли събрани данни за България?
- Последните данни за домашно насилие у нас са отпреди 20 години и са събирани от фондация „Асоциация Анимус“. България все още няма национален координатор по въпросите на пола и климатичните промени към Рамковата конвенция на ООН.
Кои данни и методи биха могли да послужат за проследяване на ефекта на климатичните промени върху домашното насилие?
 - От контактите ми с неправителствени организации, които работят по въпросите на пола, знам, че събирането на статистически данни за случаите на домашно насилие в България е изключително затруднено. По мои наблюдения, значителна част от информацията се извлича от медийни публикации. Вероятно частични данни се събират и от Министерството на вътрешните работи, не мога да кажа със сигурност доколко са публично достъпни.
Допълнително затруднение представляват и метеорологичните данни, които в много случаи не са със свободен достъп, а често са платени. От тази гледна точка у нас е изключително трудно да се провеждат представителни и научно обосновани изследвания върху връзката между климатичните промени и домашното насилие. Така проблемът остава в голяма степен неясен, негласен и недостатъчно третиран на политическо и институционално ниво.
Какви добри практики от други държави могат да бъдат приложени у нас?
-  Сред добрите международни практики за интегриране на равнопоставеността между половете в климатичната политика се открояват признаването, че климатичните промени засягат по различен начин жените и мъжете, както и осигуряването на участие на жените във вземането на решения. Това включва събиране на данни, разпределени по пол, справяне с основните причини за половото неравенство и активно насърчаване на участието на жените в мерките за адаптация и смекчаване на последиците от климатичните промени.
До този момент България няма национален координатор по въпросите на пола и климатичните промени към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата. По мои наблюдения поне две неправителствени организации, работещи в сферата на равнопоставеността и феминизма, проявяват активен интерес към тази тема.
Зорница Спасова е доктор по климатология в Софийския университет ''Св. Климент Охридски''. Тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Д-р Зорница Спасова участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община за периода 2021 – 2030 година. Зорница Спасова е автор в ''Климатека''. Носител е на наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество за 2023 г. и посланик на Европейския климатичен пакт.