Кметът на Пловдив Костадин Димитров официално откри античен комплекс "Източната порта на Филипопол"

Кметът на Пловдив Костадин Димитров официално откри след консервация и реставрация античен комплекс "Източната порта на Филипопол".  Той е реализиран в рамките на проекта "По крепостните стени на Филипопол", финансиран по ОП "Региони в растеж 2014-2020г", финансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Общата стройност на проекта е  9 301  923 лева за изпълнение на трите обекта "Източната порта на Филипопол", „Археологически комплекс Небет тепе“ и „Подходите към археологически комплекс Небет тепе“. 
Античен комплекс „Източната порта на Филипопол“ е една от най-впечатляващите археологически находки на Пловдив, която свидетелства за неговата богата история. Тя е открита през 70-те години на 20-и век частично реконструирана, реставрирана, за да можем в днешно време да се насладим на нейния пълен блясък, каза в приветствието си Костадин Димитров.  „Аз се радвам, че имаме още една зона, която ще е дестинация не само за туристи и за пловдивчани, но и  място, където може да имаме културни събития. Заедно с „Римския форум“ и с „Одеона“ това са дестинации, които ще бъдат точка от културния туризъм на Пловдив“, добави кмета.
„Източната порта  на Филипопол“ е била от голямо значение за античния град. През нея се е осъществявала връзката между Филипопол и Византион. От това място е минавал и друг важен път свързвал града с дунавския Лимес.  Тук е открита най-широката запазена улица от римско време по нашите земи, като пред колоните  е имало постаменти на които са били поставени статуи на заслужили граждани на Филипопол. 
Този обект след толкова години получи заслужената грижа консревационни  и реставрационни дейности сподели археологът Мая Мартинова- Кютова. Тя припомни, че през далечната 1977 г. на това място е трябвало да се построи стоматологична поликлиника. След откриването на значителните археологически артефакти,  дело на Лилия Ботушарова и Елена Кисякова, този обект над 45 години е незаслужено пренебрегван и необгрижван, като консервация и реставрация, посочи археологът. Едва в последните години археологическото проучване продължи и бе изработен проект за консервация и реставрация, дело на покойната архитект  Галина Пировска. Проекта е изпълнен от рестваратора Никола Стоянов. 
Значението на археологическият комплекс  е изключително за историята на Пловдив. В процеса на археологическото проучване е установено наличие на културен пласт от Елинистическата епоха 4 - 3 век преди Христа. В началото  на 2-и век е построена почетна арка в чест на посещението на император Адриан, останки от която са интегрирани по-късно  в конструкцията на Късно античната порта. И  50 години по-късно е изградена крепостна стена  по времето на император  Марк Аврелий, от който е намерен двуезичен надпис, който съобщава за изграждането на крепостната стена.  След трагичните събития през 251 година по време на готските  нашествия и след възстановяването на града е изграден този внушителен комплекс с най-широката улица разкрита изобщо в България от античната епоха. Улицата е с ширина 13 метра,  тротоари и идеално запазена оригинална настилка. Късноантичната порта е изградена като цялостен комплекс с улица към нея, една малка уличка, извеждаща към източните склонове на Небет тепе и осъществява  връзката с него.  Внушителни мраморни колонади в римо-корински стил фланкират от двете страни улицата, а зад тях има помещения във верижен план. „Изобщо това е един архитектурен комплекс, който може да бъде гордост  за всеки един град. С този комплекс Пловдив се сдоби с още една перла в туристическата  си огърлица“, заключи Мая Мартинова-Кютова. 
На откриването на антични комплекс "Източната порта на Филипопол" присъстваха много официални лица, сред които кметът на Пловдив 2019-2023 г. Здравко Димитров, редица заместник-кметове, ченове на екипа за управление на проекта , служители на общинска администрация, представители на консорциум „Филипол 2020“, на Общински институт „Старинен Пловдив“ , граждани, медии и ученици от ПГ „Сценични и екранни изкуства“ и  от Национално училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) „Добрин Петков“.