Книга събира 50-те най-лековити и разпространени растения в България

В книга са събрани 50-те най-лековити и разпространени растения в България. Описан е техният състав, от коя част на растението какво се приготвя, къде виреят, какви са основните им здравни ползи. Подредбата е по азбучен ред, като към всяко растение ще откриете и рисунка, за да можете лесно да го разпознаете, разказват издателите от „Труд“.
Допълват, че „50-те най-лечебни растения в България“ излиза в седмицата, когато силата на билките е най-голяма – около празника Еньовден. 
„Съкровищницата на народния опит в областта на здравеопазването е предмет на обстойно изучаване, при което всичко ценно от нея се възприема и внедрява в нашата и международната фармацевтична промишленост. Немалко лекарства, като нивалин, леонурин, винкапан, антралакс, розалин и други, приготвени от билки, разнасят славата на България по света. Но още от древни времена най-голямо място в народна медицина на българите безспорно са заемали лекарствените растения, или билките“, допълват издателите.
Припомнят, че билка произлиза от старобългарската дума биле: „Оттам и народните лечители се наричали билери. В миналото прочути били билерите от Кюстендилско, Дебърско, Златна Панега, Воденско и особено от Янинско. С лекарствени смеси билерите се снабдявали, като търсели лечебни растения в околностите на населеното място, в което живеели. Описването на силата на билките и рецепти с тях започнало. Брането на билките ставало главно на Гергьовден (6 май), на св. Елена и Константин (21 май) и най-вече на Еньовден (24 юни), наричан още св. Иван Билобер. Лекарствата, които билерите препоръчвали, се приготвяли под различна форма, но главно това били чайове, прахове, маджуни, компреси, бани и други“.
„За мнозина днес лекуването с билки е отживелица. Безспорно успехите на синтетичната химия създават възможност в лабораториите да се синтезират стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се лекуват много болести. Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. При това обаче е възможно да се загубят и много други полезни вещества, които се съдържат в растенията и които биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С, например, в шипките, които, освен него, съдържат провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества“, коментират издателите . 
/ДД