Ако животът е само болка и страдание, струва ли си да го има? Ако всеки ден се събуждаш с ужас от това, което може да ти поднесе денят, струва ли си изобщо да го започваш? Ако пред очите си виждаш единствено смразяващи картини на смърт и болка, ако всяка мисъл за бъдещето е свързана с чувство за абсолютна безизходица и вакуум, ако няма нещо в теб самия, което смяташ за хубаво, то защо трябва да се мъчиш? Това са част от въпросите, които авторът задава.
„Аз съм Борис, повече от 15 години страдах от депресия, безсъние и паническо разстройство. Аз умирах всеки ден, по няколко пъти на ден, за да се изправя след поредния пристъп на паника и да продължа съществуването си до следващата смърт. Тази книга не е наръчник за самопомощ. Тя е биографията на моята голгота обратно към самия мен, на опита да събера себе си от малкото парчета, които ми бяха останали и в които бледо се отразяваше истинският ми аз. И в крайна сметка, когато съблечеш всичко, когато се бориш за всяка глътка въздух, когато отхвърлиш цялата суета и задушаваща амбиция, и когато остане само голият живот, тогава има едно нещо, което винаги те връща към теб самия. Любовта. Към самия живот“, казва авторът.
Борис Дренков завършва Немската езикова гимназия в родния си град София, след което немска и английска филология в университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където през 2010 г. придобива и докторска степен по английска литература. Негови публикации, белетристични творби и преводи са издадени в цяла Европа, САЩ и Азия. „Депресията в мен“ е неговата трета книга на български език, която, както и останалите му публикации у нас, е автобиографична и изстрадана от първо лице.
/ДД