Православният храм „Св. Архангел Михаил” в летнишкото село Крушуна е съграден преди 135 години от разрушен манастир

Православният храм „Св. Архангел Михаил” в летнишкото село Крушуна е съграден с материал от разрушен манастир, разказа пред БТА енорийският свещеник отец Боян Боянов. В днешния ден освен празника си, църквата чества и 135 години от освещаването на храма. Ще бъде отслужена Божествена света литургия, след което ще бъде раздаден курбан за здраве.
Църковният живот в село Крушуна след Освобождението е свързан с името на свещеник Иван Токмаков, пристигнал около 1880 г. от село Градище, обясни отец Боян. Местното население в летнишкото село до това време нямало къде да черкува. Затова още през 1886 г. е съставен комитет за построяването на църква. Тъй като строителството е трябвало да се извърши по стопански начин – с труд и средства от населението, комитетът започва събирането на помощи. Материал за строежа бил взет от незавършената още джамия, която била съборена. Тя пък, от своя страна, била строена с материал от разрушен манастир. Фактически материалът за строителството на църквата е от съществуващия някога манастир, обобщи отец Боян.
Църковната сграда била завършена за две години от майстор от Трявна, нает за 16 000 гроша. През 1893 г. е направена допълнителна вътрешна уредба на храма. Иконите и стенописите са дело на зограф Васил Генков, също от Трявна. Изографисан бил куполът, стената на „царската врата”, а нея изработили от дърворезба. Освещаването е извършено на 21 ноември 1890 г. от Търновския митрополит Климент. За пазител на храма (патрон) е избран свети Архангел Михаил.
За свещенослужител бил ръкоположен свещеник Иван Токмаков. Той има четирима синове – Христо, Ганчо, Цоню и Митю, и една дъщеря – Неда. Напуска през 1903 г. поради заболяване. На негово място е ръкоположен за свещеник синът му – Ганчо поп Иванов, който преди това учителства в селото. Полага грижи за храма до 1930 г.
През 1925 г. във връзка с атентата в църквата „Света Неделя” в София безследно изчезва единият син на свещеника – Димитър поп Ганчев, виден деятел на БЗНС. Бащата отива да го търси в столицата, стига до тогавашната Държавна сигурност, но вместо информация за сина си получава предупреждение: „Върви си, попе, за да не отидеш и ти при сина си!”. Силно разтревожен за съдбата на сина си, приел с голяма тъга тежката загуба, Ганчо поп Иванов се парализира и умира през 1938 г.
Друг от синовете му – Иван поп Ганчев, завършва духовното училище в Черепишкия манастир и продължава за рода трето поколение свещенослужител, разказа още отец Боян Боянов. Той е ръкоположен за свещеник в храма в Крушуна през 1930 г. от Ловчанския митрополит Максим (по-късно патриарх на Българската православна църква).
Като продължител на делото на предците си, той също полага огромни грижи за опазването и обогатяването на храма. През 1937 г. църковното настоятелство взема решение за ремонт на църквата – обикновените прости керемиди на покрива да бъдат подменени с марсилски цигли, боядисване на голямото и ремонт на малкото кубе, на което да бъде поставена и камбана. В протокола е отбелязано, че камбаната е поставена на дървени стълбове, които са почти прогнили. Затова е извикан инженер-архитект Димо Мишев от Ловеч – да огледа мястото и да реши въпроса с построяването на нова камбанария. Решено е на мястото на старото по-малко кубе да се построи ново, като е счетено, че по този начин ще се даде по-красив външен вид на църквата, а камбанният звън ще се чува на още по-голямо разстояние. Година по-късно отново е разгледан въпросът за строителството на кубето камбанария. То е извършено от майстор Петър Петков от плевенското село Каменец.
„Прави приятно впечатление, че свещеник Иван поп Ганчев е полагал системни грижи за поддръжката на църковната сграда и храма. В продължение на десетина години са извършени няколко ремонта. Построена е оградата на църковния двор, прокаран е водопровод през него, построена е чешма пред входа и пр.”, посочи отец Боян.
Църковната камбана е била отлята през 1912 г. заедно с още една, по-малка камбанка, предназначена за биене заедно с голямата. Но когато новопостроеното училище отваря вратите си през есента на 1914 г., свещеникът прави предложение и църковното настоятелство го приема малката камбанка да бъде дарена на училището. Църквата прави това дарение на 21 ноември същата година, когато е патронният празник на храма „Св. Архангел Михаил”.
„През периода 1944 – 1989 г. църквата в Крушуна не е обезпокоявана – не е имало забрана за посещаването на храма или отбелязването на църковни празници, не са извършвани и посегателства. След това обаче тя е ограбвана три пъти. Откраднати са голяма част от иконите, главно на стената на „Царската врата”, Тронната икона и др. Открадната е и част от инвентара. Демонтирана и задигната е „Царската врата”. Някои млади хора си позволяваха да безпокоят селото с биенето на камбаната и т.н. През последните няколко години църковният живот постепенно се възстановява и има служби за големите църковни празници”, обясни отец Боян Боянов.
През 2005 г. от Ловчанския митрополит Гавриил за свещеник е ръкоположен отец Валентин Хитов от гр. Пордим. Под негово ръководство са извършени ремонтни работи на храма.