Книгата „ТКЗС в българската литература" на проф. Алипиева беше представена на Софийския панаир на книгата

Темата за трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) в българската литература дойде случайно, разказа проф. Антоанета Алипиева при представянето на книгата си „ТКЗС в българската литература“.
Представянето се състоя в рамките на 52-рия Софийски международен панаир на книгата в НДК. Изданието на „Аз-буки“ проследява образа на ТКЗС в българската литература от втората половина на ХХ век до днес.
„Бях започнала от един фундаментален автор, Ивайло Петров, който с огромна дълбочина представя ужаса от отнемането на земята. Мислех, че той ще бъде достатъчен за темата, но всъщност беше само началото“, каза тя.
Проф. Алипиева посочи автора Георги Мишев като следващ ключов писател, който показва последствията от колективизацията, представена като масовата миграция към градовете, „оселяняването“ на градските пространства, „погражданяването“ на селата и хибридните социални форми, характерни за 70-те и 80-те години.
„Литературата следва целия процес. На всичко, което се случи, тя отговаря по свой начин и показва битието на българското село от 1945 г. до началото на този век“, добави тя. По думите ѝ в началото на XXI век селото се оказва безлюдна, тежка, мрачна територия с разбити съдби, изгонени хора, пустеещи и разрушени къщи.
Книгата започва, като разглежда произведенията от 40-те и 50-те години, които авторката определя като агитационни. „От днешна гледна точка тези текстове са и смешни, и нелепи, но най-вече наивни“, коментира проф. Алипиева.
Тя отбеляза, че през 60-те години, когато ТКЗС вече функционира, агитационната литература за трактористи, звеноводи и бригадири изчезва. На преден план излизат тежки и сериозни произведения като „Мъртво вълнение“ и „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров.
Тя посочи също, че през 70-те години Георги Мишев създава ярки символи на социализма, като селянина с мотиката, който е "отселянин" в града и всеки следобед дотичва да си полива градината.
В края на представянето присъстващите имаха възможност да зададат въпроси на автора и да разговарят с нея за темата, представена в нейната книга.
На панаира участват над 150 издателства, които представят повече от 100 000 заглавия. Част от програмата е и 13-ият Софийски международен литературен фестивал, който в рамките на шест интензивни дни ще събере български и чуждестранни писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември ще се проведе и второто издание на Професионалната програма за издатели, в която ще участват повече от 30 международни гости – издатели, редактори, литературни агенти и експерти по права и детска литература.
Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на Асоциация „Българска книга“ и присъства с мобилен национален пресклуб на панаира.