Образователните промени за учебните програми и за мобилните телефони остават в режим на изчакване, заявява председателят на СРСНПБ Диян Стаматов

Дълго обсъжданите идеи за актуализиране на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), за промени в учебните програми и планове, за по-ясни правила относно използването на мобилни устройства в училище, както и за по-съвременни механизми за оценяване, стимулиране и санкциониране на учениците, засега няма да бъдат реализирани, а образно казано - влязоха в шкафчето на изчакване. Това заявява Диян Стаматов - председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), и директор на 119-о Средно училище „Михаил Арнаудов“ в столицата.
„През последните месеци, изключително ентусиазирано и много находчиво, целият екип на образователните институции бе ангажиран в провеждането на множество срещи с различни специалисти, учители, директори и родители. Бяха обсъждани различни варианти за промени и стратегии, за да се стигне до един вариант, който е сравнително консенсусен и отговаря на нуждите на всички страни. Но и този напредък се препъна покрай общата национална проблематика, която изисква да се поставят на пауза много от тези идеи и инициативи“, отбелязва Стаматов.
Той добавя, че към тях се добавят и дълго обсъжданите промени за олекотяване на учебното съдържание, за по-добра дигитализация на образованието, за въвеждане и развитие на добродетели, както и темите, свързани с религията. „И те просто няма да се случат сега. Ще изчакат - както изчакват и много други важни реформи в страната ни. Това не означава, че темите са загубили своята значимост - напротив. Те просто отстъпиха място на по-глобални предизвикателства, а образованието отново остана в периферията на обществения и политическия дневен ред. Така системата продължава да се движи по познатия, отъпкан път, с надеждата, че стабилността ще компенсира липсата на навременни и смели решения“, казва Диян Стаматов.
По думите му отново ще започнем да чуваме, че образованието е „приоритет“. Това ще се повтаря често и настойчиво, защото звучи добре и създава усещане за ангажираност. „Но както ясно се вижда, този приоритет остава основно на думи. Реалността търпеливо се пренася върху плещите на учителите и директорите, които ежедневно компенсират липсата на ясна, последователна и дългосрочна политика“, отбелязва председателят на СРСНПБ.
Според Диян Стаматов най-потърпевши от това отлагане остават учениците. Днешното младо, дигитално поколение живее в коренно различен свят - бърз, динамичен и технологичен. В този контекст всяко забавяне в решенията, всяко колебание и всяка пропусната възможност имат реална цена. За тях времето не чака, а образованието не може да си позволи да изостава.
Въпреки всичко, надеждата за по-качествено и съвременно образование остава. Тя обаче изисква не само търпение, а ясна визия, последователност и смелост за реални действия - сега, заявява председателят на съюза на училищните директори.
БТА припомня, че на 23 май Министерството на образованието и науката (МОН) публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование, съобщи тогава пресцентърът на ведомството. 
Както писа БТА на 9 юли, правителството одобри тогава предложените от Министерството на образованието и науката промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
На 8 октомври парламентът одобри на първо четене законопроекта на Министерския съвет за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) със 169 гласа „за“, 3 „против“ и 28 „въздържал се“. С промените се предвиждаше въвеждането на нов учебен предмет „Добродетели и религия“, езикова подкрепа за деца, които не владеят в достатъчна степен български език, ежегодна, а не на четири години, атестация на учителите и нова професионална квалификация „ранно учене и грижа“, която да обхваща периода от 0 до 7 години.
Тогава от парламента бяха отхвърлени другите два законопроекта на Елисавета Белобрадова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и на Николай Денков (ПП-ДБ).
От МОН бяха организирани през тази година и няколко дискусии за образователната структура, свързани с това кога да се завършва основно образование, както и какви да бъдат държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване.
На 20 ноември Министерството на образованието и науката организира и националната кръгла маса на тема „Необходими ли са ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи?“.