Компания "Нюралинк" разработва хирургичен робот за прецизни операции в мозъка

"Нюралинк" (Neuralink) на американския предприемач Илон Мъск разработва хирургичен робот, способен да достигне до всяка област на мозъка, съобщава компанията на страницата си в социалната мрежа Екс, цитирана от американски медии.
Оттам отбелязват, че целта на проекта е създаването на универсален невроинтерфейс, който ще позволи лечението на широк спектър от заболявания, свързани с дейността на мозъка.
С новата разработка "Нюралинк" бележи сериозен напредък в стремежа си да обедини човешкия ум с машините. От компанията посочват, че това не е просто незначително подобрение, а коренна промяна към бъдеще, в което един-единствен интерфейс би могъл потенциално да лекува всяко неврологично заболяване.
Хирургичният робот е машина с висока прецизност, която действа подобно на шевна машина. Той е проектиран да вмъква в мозъчната тъкан ултратънки конци, които са дори по-тънки от човешки косъм. Тези конци съдържат електроди - миниатюрни сензори, способни да улавят и предават електрически сигнали от невроните.
Невроните са основните клетки в човешкия мозък, които изпращат съобщения към останалата част от тялото. Тъй като мозъкът е мек и се движи леко с всеки сърдечен удар или дъх, роботът използва усъвършенствани камери и сензори, за да се ориентира около кръвоносните съдове и да предотврати кървене или образуване на белези.
Устройството служи като интерфейс мозък-компютър (BCI). Това е система, която позволява на човек да управлява външни устройства, като например курсора на компютъра или роботизиран крайник само с помощта на мислите си.
Когато човек помисли да движи ръката си, мозъкът генерира специфични електрически модели.
Имплантът "Нюралинк" улавя тези сигнали, а софтуерът ги преобразува в цифрови команди.
В скорошни кадри участниците в клиничните изпитвания са заснети как движат курсори на лаптопи и навигират по екрани просто чрез мисълта си, демонстрирайки как тази технология може да възстанови независимостта на хората с парализа.
Докато по-ранните версии на технологията са се фокусираха върху двигателната кора - частта от мозъка, която контролира движението, новият робот се стреми към създаването на генерализиран невронен интерфейс.
Със способността си да достигне до всяка област на мозъка, технологията в крайна сметка би могла да се справи със състояния като епилепсията, която включва внезапни изблици на електрическа активност, или болестта на Паркинсон, засягаща двигателния контрол. Тя може дори да помогне при психични състояния като депресия или посттравматично стресово разстройство, насочвайки се към конкретните дълбоки области на мозъка, отговорни за настроението и паметта.
Макар все още да са в експериментална фаза и да не са одобрени за широката публика от американското Управление за контрол на хранителните продукти и лекарствата (FDA), устройствата бележат напредък към свят, в който мозъчните разстройства са останали в миналото.